Бялата риба е най едрият представител на семейство Костурови, населяващ нашите водоеми. В различните части на страната е известен още със името смадок, сулка ли якбалък. Винаги желан, но не много често ловен хищник, бялата риба е активна през цялата година. Максималните размери, до които достига у нас са около 130 см дължина и 12 -15 кг тегло. Обявеният рекорд за улов с въдица на този хищник в нашата страна е 12 кг. В литературата се посочват и данни, че на тегло бялата риба достига до 20 кг. За едри екземпляри могат да се приемат риби с тегло 4 - 8 кг и дължина 70-90 см. Продължителността на живота й е около 15 години.
Тялото на бялата риба е удължено, торпедовидно, покрито с неголеми ктеноидни люспи, дълбоко сраснали с кожата. Гърбът на цвят е маслено зелен до сив, страните сребристо-жълти, а коремът - снежнобял - до жълтеникав. В някои водоеми, с кафяво-черно торфено дъно се срещат и тъмносиви индивиди. Напречно на тялото й преминават от 8 до 12 кафяво-черни ивици. Гръбните перки са две-първата има 13 до 15 остри лъча, подобни на бодли, а втората-от 1 до 3 твърди и от 19 до 23 меки лъча.
Главата на този хищник е сравнително голяма, издължена, а устата е крайна и има широк отвор. Челюстите и устната кухина са покрити с големи и малки зъби, сред които се открояват четири едри, наричани кучешки. Бузите са голи или само частично покрити с люспи. Очите са изпъкнали, големи и имат фосфорециращ блясък. У нас този хищник е разпространен в река Дунав и долните течения на притоците й, в някои от крайморските езера и в повечето язовири. Разпространена е още в долното течение на реките Марица и Камчия. Предпочита чисти бавнотечащи реки и водоеми със стояща вода, но се приспособява към живот и в не много чисти води /например в яз. “Лобош” и езерото “Вая” край Бургас/. Много студените води не й понасят.
Обичайните й местообитания са ямите в самия фарватер на големите реки или дълбоките места в язовирите с песъчливо-чакълесто или глинесто-песъчливо дъно. Придържа се /предимно едрите екземпляри/ до потънали дървета и коренища, големи камъни и скали, до които намира отлично убежище.
Полова зрялост достига на 3-4 годишна възраст, като женската снася до 1 милион хайверни зърна според размерите си. Размножава се от април до средата на май, при температура на водата от 6 до 15 градуса по Целзий. Хайверът хвърля в гнезда във формата на ямки на дълбочина от 0,5 до 3 м в зависимост от характера на водоема. Мъжкият остава при гнездото до излюпването на хайвера и го защитава от неприятели. Може да се каже, че белите риби се най-грижовни по отношение на опазването на хайвера си измежду сладководните риби. Излюпването на малките рибки става за около 10 - 15 дни, при температура на водата 12 - 15 градуса. Малките рибки, достигайки около 4-5 см приминават към хищнически начин на живот. Възрастните риби се хранят предимно с риба и по-рядко с раци и едри червеи. Бялата риба живее и ловува в групи. Това важи за младите риби, докато трофейните екземпляри се движат и ловуват самостоятелно. При хранене съществува голяма конкуренция в ятото. Плячката си “рибата с кучешките зъби” улавя предимно в близост до дъното и по-рядко в горните водни слоеве, като проявява завидна упоритост в преследването й. Белите риби атакуват стръвно ятата от плевелна риба, като при всеки пореден “тур” , нанасят големи поражения в “жива сила” в редиците на дребосъците. Слабите и болни риби са част от менюто на белите риби. По хищнически нрав тази риба не отстъпва на щуката.
Риболовът на “рибата с кучешките зъби” е цяла “академия”. С естествена или изкуствена примамка - на леко, на тежко, с класически блесни, цикади, с воблери, силиконови рибки и туистери или отвесни блесни - многообразието е наистина голямо. Успехът е свързан с доброто познаване на водоема, късмета и рутината на въдичаря.
Бялата риба обитава долните течения на реките, р. Дунав, язовирите и слабо солени езера и блата край морето-Мандра, Бургаско, Белославско и Блатница. Размножването започва към края на март и продължава до края на май при температура на водата 10-26 градуса. Хайверът се изхвърля на порции и полепва по водната растителност. В зависимост от температурата на водата излюпването протича за 3-10 денонощия.
Бялата риба е типичен хищник. Храни се с по-дребни риби (езерна трицона, попчета, атерина, а в сладките води с различни шаранови). Малките до към 4-5 годишна възраст са зоопланктоноядни. Нарастването е различно в зависимост от храната, но в началните години то е по-ускорено, а в последствие се забавя.
Широко е разпространена в Средна и Източна Европа и Западна Азия. У нас тя се среща главно в Дунав и крайморските езера /Блатница, Гебедже, Мандра/ и в устията на някои реки, вливащи се в Черно море. След пресушаването на крайморските блата количеството й значително намалява, но с построяването на язовирите тя бе разселена в тях и сега представлява обект на промишления и на спортния риболов в язовирите "Искър", "Г. Димитров", "Ал. Стамболийски", "Сопот" и др. В големите водохранилища може да съжителствува с щуката. Може да се развива добре и в лиманите при соленост на водата 2,5—3 %. Малките рибки, наричани сулки се хранят с червейчета, рачета и дори разложели животински трупове. Възрастните, които са истински хищници, се хранят с дребни рибки /уклейки, костури, бабушки/ и дори с рибки от собственото си поколение. Една бяла риба изяжда годишно храна около 7 пъти по-тежка от собственото й тегло. Храни се най-интензивно през лятото и есента, а през зимата — по-малко. През размножителния период почти не се храни. Половата й зрелост настъпва на 3 — 4-годишна възраст, а при мъжките — с една година по-рано. През размножителния период /април-май/ женската изхвърля около 15 хиляди хайверени зрънца на килограм тегло или между 200 хиляди и 1 милион хайверени зрънца. При достатъчно храна за 1 1/2 месеца малките рибки се оформят и достигат на дължина около 7 — 8 см. Като се има предвид, че по начина на живот се различават две биологични групи бяла риба — сладководна и полупроходни — може да се направи заключение защо съществуват различия в темпа на растеж. Така например полупроходните риби имат по-бърз темп на растеж.
След месото на попчетата в бялата риба има най-много вода мазнините в тялото на бялата риба са разположени предимно в коремната кухина, около вътрешните органи и червата, а в мускулатурата те са малко и са разположени в съединително-тъканните прегради между мускулните влакна и снопчетата. Бялата риба няма подкожна тлъстина. В месото на бялата риба се съдържат ценни минерални соли, между които калций/162 мг%/, магнезий /13 мг%/, калций /46 мг%/, фосфор /112 мг%/, желязо /0,3 мг%/ й разнообразни витамини. Количеството на пикочната киселина в нея е 135 мг%.
Няма коментари:
Публикуване на коментар