254 вида акули, съществуващи в момента, са регистрирани в списъците на ФАО (Световна организация за хранене и земеделие). Дължината им е от 15 см (Squaliolus laticauclus) до 15 м (безобидната китова акула – Rhiniodon typus)
За 35 вида е известно, че са нападали поне веднъж човека и за 12 вида това поведение не е чуждо.
Най-голямата уловена бяла акула е женска, с дължина 6.4 м, хваната във водите край Куба през 1945 година. Теглото и е било 3312 кг, а обиколката и – 4.5 м и са били необходими няколко камиона, за да бъде натоварена и превозена. Изглежда, че е бил уловен и един екземпляр с дължина 10м, но не съществуват нито снимки, нито доклад от експерти, а само субективни свидетелства. Рекордите са винаги „женски”, защото при акулите женските са с по-големи размери, отколкото мъжките.
Мощността на челюстите на акулата е изключителна: най-голямата регистрирана със специално създаден уред е 3.75 т/см² за акула с дължина 3 м. Мощността на една бяла акула, дълга 6 м, сигурно е много по-голяма, но никога не е била измервана.
Най-бързата акула е акулата мако, която може да достигне 50 км/ч (най-бързата риба е рибата-платно и нейната скорост достига 113 км/ч, след нея е рибата меч, достигаща до 95 км/ч). Скоростта на човека във водата е смешна, дори по отношение на най-бавните риби.
Растежът на акулите е различен в зависимост от видовете, възрастта и зрелостта – от 33 мм до 30 см годишно. Общо взето, той е винаги бавен.
Рекордният брой атаки за дадено място е отбелязан в Дърбан, Южна Африка, през 1957 година със 7 тападения за 107 дни, от които 5 са предизвикали смърт.
През август 1960 година при преобръщането на един кораб в устието на р. Комати край бреговете на мозамбик стадо акули е нападнало оцелелите корабокрушенци, като е осакатило 46 души от всички 49.
Скоростта, с която се възстановяват зъбите на месоядните акули, е от порядъка на 7-8 дни за най-малките от тях и от 6 до 12 месеца за най-големите видове, но тяхното заместване по време на нападение става незабавно.
Акулата може да усети разреждане на кръв от порядъка на една част кръв на петстотин милиона части вода и присъствието на месо от рибата меру – от порядъка на една от десет милиарда части вода.
При някои големи акули всеки семенен мехур може да съдържа от 20 до 25 л семенна течност или 40 до 50 л сперма за един голям мъжки екземпляр.
Между осеменяването и появата на новородената акула изтичат от 10 до 22 месеца – това е една от най-дългите бременности в животинското царство.
Всички акули могат да останат поне 6 седмици без храна; рекордът който е наблюдаван в аквариум, е 15 месеца (подуваща се акула).
Хищникът, от който човек се страхува най-много, в същото време е и един от неговите източници на храна: 306 125 тона или 10 000 полуремаркета е бил уловът на акули за хранителни цели през 1984 г.
Улавянето и по-специално опръстеняването върху грюбната перка е един от методите за изучаване на акулите. Така за 23 години в Калифорния са били уловени и опръстенени 60 000 акули от 47 различни вида. 1900 от тях са били намерени отново, от които една – на 6500 км от Калифорния, а друга – след 19,5 години!
Най-голямата риба, която е била уловена някога със спортна въдица, е една голяма бяла акула, тежаща 1221 кг. Това е станало край бреговете на Австралия с въдица от 60 кг (по данни на Международната асоциация за спортен риболов).
Най-старият предшественик на акулата е бил намерен като вкаменелост. Това е Кладоселахията (Cladoselachia) на възраст 350 милиона години, т.е. 100 милиона години преди появата на динозаврите (човекът се е появил преди 3.5 милиона години).
Използван източник:
Маниге, Ксавие, Акулата – зъбите на смъртта, Изд. „Литера Прима”, 1994
Няма коментари:
Публикуване на коментар