Щуката хитрува с въдичари новобранци

Падането на първите снегове означава само едно за рибарите – време е за щука. Първата половина на декември е времето, в което този хищник се храни активно като за последно, преди да настъпи хвърлянето на хайвера и смяната на зъбите.
През декември щука у нас се лови най-вече в блатата и другите затворени водоеми, в които има достатъчно растителност. В реки като Дунав, Огоста, Марица, Тунджа или Искър също има щука, но уловът й през този период е малко по-слаб заради студените води. Доста повече можем да очакваме успех в по-малките езера, блатата и старите канали. Там дребните риби, с които щуката се храни, вече са се изпокрили и зъбатата красавица е гладна.

Щуката не се храни активно всеки ден. Ако имаме късмет да уцелим време, когато хищникът гони, можем да направим чудесен излет с няколко добри щуки и още кълването. При пасивно поведение на щуката най-често имаме едно-две кълванета за деня. За да се улови щука обаче, трябва да знаем някои основни правила, тъй като тази риба е трудна за улавяне от новобранци без опит.

Жива рибка. Това е най-елементарният и примитивен начин за улов на щука. Такъмът се се състои от здрав пръв, мощна макара и влакно със сечение поне 0.30 от монофилните, или най-малко 0.12 от плетените. Монтира се плувка от стереопор, способна да издържи тежест от порядъка на 5-6 грама. Поставя се метален повод, за да не го прегризе рибата, и най-отдолу се слага тройна кука от порядъка на №4 или 6.
На нея се закача живата рибка, която е с дължина 5-6 см. Най-масово за стръв се използват каракуди, но в някои водоеми използването на костури или слънчевки може да бъде много правилен ход. Работата е в това, че последните два вида са основна храна на щуката през зимата и тя подхожда към тях много по-непредубедено, отколкото към случайно появилата се отнякъде каракуда.
Лови се на плитка дълбочина, като най-често разстоянието от плувката до рибката е 60-70 см. Замята се около шаварите или туфите с водорасли.Мъртва рибка. Методите за риболов на щука с мъртва рибка доскоро бяха подценявани, но напоследък добива все повече популярност.

Става въпрос за системата „Драшкович”, която е нещо средно между спинингов риболов и улов с естествена стръв. Името на системата произлиза от белгийския риболовец Алберт Драшкович, известен майстор на щуките. Накратко казано, тя представлява утежнена метална ос, на която се нанизва мъртвата рибка. В тялото на рибето се забиват две тройни куки, които са вързани с къси метални поводчета към оста.
Приспособлението се монтира чрез метален повод на основното влакно. След замятането обираме линията с неравномерни движения, като придаваме допълнителни движения на рибето с помощта на върха на пръчката. При този метод мъртвата рибка „оживява” под водата. Имитацията е на умиращо рибе, което щуката би атакувала безкомпромисно.
За риболов на „Драшкович” се използва прът с дължина 2.70-3.00 метра и мощна макара. Основното влакно е добре да има голяма издръжливост, особено ако във водоема има шанс да уловим трофейна щука.

Спининг. На спининг с изкуствени примамки щуката се лови с блесни и воблери. От блесните можем да заложим с успех на двете разновидности – въртящи и клатещи.
Въртящите блесни се подбират поне №4-5, с голяма и добре заточена тройна кука. Най-масово се употребяват белите и жълтите въртележки, в които щуката припознава най-вече малки рибки. Понякога в работа може да влязат и черните блесни, които имитират водни плъхчета. Доста резултатни са моделите, които завършват на куката с червен пискюл – това допълнително дразни щуката и я предизвиква към атака.
Клатушките е добре да бъдат от моделите с дължина 6-10 см. Най-често се използват сребристите и златисти модели. Добре е блесната да бъде изработена от по-лек метал, за да не пада бързо към дъното и да има възможност за водене в горния воден слой. Воденето на блесната се извършва чрез неравномерни придърпвания, като отново имитираме умираща рибка.

Риболовът с воблер също е много резултатен, особено ако уцелим подходящата примамка. Във водоемите с подводна растителност се използват плуващи воблери, които газят до метър под водата. При нужда от водене на по-голяма дълбочина можем да поставим имитация, която гази по-долу. За предпочитане е бавното водене на примамката, тъй като през декември щуката атакува най-вече когато воблерът мине под носа й.

Щуката е един от най-атрактивните хищници и при късмет можем да направим хубав риболовен излет с много адреналин. За да имаме успех, при всяко съмнение за кълване трябва да засичаме силно и безкомпромисно, за да забием добре куката в костеливите челюсти на зъбатия хищник. Кълването на щуката не е рязко и в началото оставаме с впечатление, че сме закачили нещо на дъното. Когато обаче засечем и закачката изведнъж „оживее” и ни огъне пръта, удоволствието е неописуемо.

Източник:http://novinar.net