Черна мряна

Описание и особености

Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими.

Стръв, захранка и подхранка

В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби. По въпроса за стръвта няма единни мнения, защото балканската мряна се храни с твърде много неща. Най-напред естествената є храна включва ларви, мамарци и ручейници. Точно това е стръвта за най-капризните є дни, когато играе, но се назлъндисва на всичко друго. Торният червей върши работа, но повече напролет. Белият червей върви повече за лятото и есента. Добра стръв за мряната са и вареното жито, кускусът, тестото и топченцата мачкан хляб. През лятото по-едрите мрени атакуват и паднали във водата насекоми – например средни на размер скакалци.

Такъми

За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5–4,5 метра. Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката. Но пък теглото на такъмите ни ще нарасне и в края на излета можем да останем “без ръце”. Основното влакно е тънко – 0,14. По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел създава мехурчета под водата и рибата се плаши. Все пак, ако държите на повода, правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. В зависимост от използваната стръв куките могат да бъдат от №14 до №9. При всички случаи обаче те трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра. Плувката е средна или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната риба е чувствителна и към такива подробности. Утежняването е от сачми, една от които се слага на около 25–30 сантиметра от куката, а другите се качват по-близо до плувката.

Кълване и момент на засичане

Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси повличания преди самото забиване. Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е добре настървена или пък ако е по-едра – забиването става отведнъж, без каквито и да е приготовления. При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на стръвта и по-отчетливия удар. На дъно най-често рибата залепя шпионката към пръта и се самозасича.

Кулинарни качества

Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии, долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака. Най-добрият начин е пърженето. А най-неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим. Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко опушен, направо вълшебен дъх. Подобно изпичане с постеля от шума може да се опита и в тава в домашната фурна. Изобщо черната мряна е представителна риба. Тя никога не се е продавала в магазините, нея я няма и в най-елитните ресторанти. Защото рибата не се отглежда изкуствено, а и се лови трудно, дори и с бракониерски мрежи и серкмета. Така че, ако имате скъпи гости, изненадайте ги с прекрасния вкус на черната мряна. После на чаша бяло вино най-вероятно е дълго да ви разпитват за тази “тайна” риба с толкова нежно и вкусно месо.