Нито дъговата, нито нашата балканска пъстърва, нито внесената неотдавна у нас езерна сьомга могат да й съперничат. Ако дунавската пъстърва достигне пределната си възраст от около 15 години, теглото й може да надхвърли 50 кг, а дължината и да достигне около метър и половина. Нейният братовчед тайменът (Hucho taimen) пък се нарежда сред най-едрите пъстърви в света, а може би е и най-едрият. С огромните размери, които може да достигне - над 80 кг тегло и над 1,5 м дължина, той превъзхожда дори тихоокеанската гигантска сьомга (Oncorhynchus tsha-wytscha). Впрочем дунавската пъстърва и тайменът си приличат много по външност и затова като сигурна разлика между тях се посочва броят на хрилните им тичинки. Основавайки се на сходството в биологията на двете риби, някои учени считат, че тайменът не е отделен вид, а само подвид на дунавската пъстърва, който се среща в реките на Сибир, от р. Волга на запад до р. Индигирка на изток, както и в някои азиатски езера (Байкал, Зайсан).
Ареалът на дунавската пъстърва е доста ограничен
Тя е разпространена само в река Дунав, като предпочита горното и средното й течение, някои от по-големите нейни притоци и по изключение някои езера. У нас дунавската пъстърва се среща само в река Дунав. Тя се отличава лесно от другите пъстърви в нашите води. Тялото й е удължено, отгоре кафяво или кафяво-зелено, а отстрани сребристо с меден оттенък. Гърбът й е изпъстрен с тъмни овални петънца, които отстрани на тялото преминават в Х-образни или луновидни форми. Главата на дунавската пъстърва е сплесната отгоре, а коремните и перки са изнесени доста назад, почти зад края на гръбната. Люспите, покриващи тялото й, са дребни, между 180 и 200 в страничната линия.
Дунавската пъстърва съзрява полово на третата,
четвъртата или петата си година
Най-често това става на 4-годишна възраст, при дължина около 60 см и тегло 2-3 кг. Размножава се рано напролет. Полово зрелите риби напускат любимите си укрития, разположени по дъното на участъците с бързо течение, и предприемат къси миграции, насочвайки се към по-плитките и по-тихи места в коритото на река Дунав и притоците му. Хайверът си хвърлят в изкопани от женската дълбоки ями в чакълестото дъно. По време на размножаването тялото на рибите добива медно-червена окраска.
Плодовитостта на дунавската пъстърва е сравнително висока и може да достигне 11 717 хайверни зърна. Те са едри (4,5-6 мм) и ярко жълти. След оплождането им родителите ги затрупват с дребни камъчета. Инкубацията трае около 30-35 дни. Личинките остават в близост до мястото на излюпването до момента на резорбиране на жълтъчното си мехурче и започват да търсят дребни безгръбначни по дъното. Младите рибки носят 8-9 тъмни ивици отстрани на тялото си. Те се хранят с малките на шарановите риби и на липана и до есента нарастват до 100-140 грама и 12-15 см дължина.
Животът на дунавската пъстърва протича
изцяло в сладки води
Тя обитава една специфична зона в реките, известна като зона на липана и мряната и никога не навлиза в морето.
Мряновата зона на реките е населена предимно от шаранови риби. Поради силното течение на водата, в нея хищниците сом, щука и бяла риба не се срещат. Тяхната роля тук се изпълнява от дунавската пъстърва. Тъй като тя е хищник, улавящ жертвите си с преследване, за енергията, която изразходва, са необходими и повече калории. Затова възрастните пъстърви се ориентират към по-едра плячка - половинкилограмови скобари, килограмови мрени. В менюто им влизат още речни кефали, кленове, главочи, лещанки и др. Като намалява числеността на шарановите риби, дунавската пъстърва способства за поддържане на запасите на липана, изпитващ силна конкуренция от тях по отношение на храната и укритията. Въпреки че лови и липани, дунавската пъстърва би предпочела да атакува винаги, когато има възможност, по-бавните шаранови риби, отколкото да преследва по-бързия дори от самата нея липан. Причината за богатството на липан в големите немски, австрийски и чешки реки е именно присъствието в тях на дунавска пъстърва. Австрийските учени посочват, че тя има и изключителна заслуга за ограничаване на някои заболявания по шарановите риби, като унищожава болните и изоставащите в растежа. Поради тези причини, както и заради това, че дунавската пъстърва никога не наближава устията на реките и не попада в мрежите на професионалните рибари, тя е била желан обект за аклиматизация. Такива опити са правени в Испания, Франция и Швейцария.
Дунавската пъстърва е изключително
интересен обект на спортен риболов
Тя е сред малкото риби, които могат успешно да се ловят и през зимата. В Австро-Унгарската империя дунавската пъстърва е имала статут на "кралска риба" и уловът й е бил запазен за принцовете и приближените на двора. В Германия, в Австрия и в Чехия тя и днес се счита за трофейна риба. Нейната мнителност, фантастичната и съпротива, когато е закачена на въдица, както и немалките и размери са и спечелили тази репутация. Дунавската пъстърва трудно се лови с изкуствени примамки. Блесните и девоните привличат само младите и неопитни индивиди. Затова баварските и чешките "рибари" предпочитат да я ловят на мъртва рибка. Все пак има една особена примамка, използвана от баварците, която дава добри резултати. Тя се нарича "цоп" и представлява каска от сачми, украсена с множество кожени или каучукови каишки. Предполага се, че имитира ларвата на миногата. С такава именно примамка през 1904 година доктор Хайнц уловил 52-килограмовата дунавска пъстърва, която и до днес е рекорд на Бавария.
Дунавската пъстърва има бяло,
стегнато и вкусно месо
Тя е била любимото ястие на крал Лудвиг II Баварски. И досега месото й се цени много в Германия и в някои немски ресторанти достига цени, до каквито цените на месото на никоя друга речна и дори морска риба не се доближават.
Въпреки зарибителните мероприятия числеността на дунавската пъстърва не е голяма. Причини за това са инцидентните замърсявания, липсата на добри или изобщо на рибни проходи пред язовирните стени, корекциите на речните корита, а също така намаляването на числеността на скобара, който е един от основните и хранителни обекти в Средноевропейските страни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар