ез.Загорка

Загорка е изкуствено езеро, разположено в едноименен парк в североизточната част на Стара Загора. Езерото се захранва от водите на река Бедечка. Кръстено е на намиращата се в непосредствена близост пивоварна Загорка.

Езерото се зарибява ежегодно, в него се провеждат състезания по спортен риболов и корабомоделизъм. На брега на езерото е изграден хотел-ресторант, носещ същото име.

Язовир „Огняново“

Язовир „Огняново“ е язовир изграден по поречието на река Лесновска. Той е един от тридесетте най-значими язовири в България. Построен е за нуждите на Кремиковци и за напоителни нужди.

Наречен е по името на село Огняново, намиращо се в непосредствена близост.

Мястото е подходящо за отдих и риболов, в района на язовира могат да се изгражда и палаткови лагери.

Язовир „Ивайловград“

Язовир „Ивайловград“ е третият и последен ВЕЦ от водно-електрическата каскада „Арда“, преди река Арда да напусне териториятя на България и да продължи в Република Гърция. Язовирната стена е в коритото на р.Арда в община Ивайловград, но басейна на язовира е голям и се простира също на територията на общините Маджарово, Любимец и Крумовград. Язовирът е построен през 1964 г. има 64км брегова ивица, голяма част от нея покрита с гъсти широколистни гори. Водите на язовира са багати на риба: сом, шаран, бяла риба, костур, кефал, червеноперка, уклей и други сладководни видове риба, това го прави подходящ за риболов. Освен за риболов предлага и условия за практикуване на водни спортове - ежегодно в началото на месец юни тук е финалът на Републиканската регата по кану-каяк. По предварителен план язовира е трябвало да бъде със стена висока 105 м. и тогава щеше да е най-големия на Балканския полуостров, в този случай обаче щеше да залее мините до гр. Маджарово, които вмомента не функционират. Стената на язовира е висока 75 м, а язовирът е най-дългия в България - 36 км.

яз.Студен кладенец

"Студен кладенец" е язовир разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата на териториите на община Кърджали и община Крумовград. Със своите 25600 дка площ, Студен кладенец е вторият по големина язовир в България, след язовир Искър.[1]

Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения свързани с приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.

Водосборната му област е 3 752 км2 със среден годишен отток 1 600 млн м3. Бетонната язовирна стена е висока 68 метра в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 метра. В основата си стената е широка 61 метра, а в короната — 8 метра. Построена е върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. м3, което се простира общо на 29 км нагоре по течението.

Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ.[2] Освен за това, езерото на язовир Студен кладенец се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).

яз.Бушляк

Бушляк е малък язовир в Западна България. Намира се между град Батановци и селата Копаница и Лесковец. Изграден е през 1974 година главно, за да снабдява завод "Стомана Индъстри" с вода. Захранван е чрез канал от яз. "Пчелина".

яз.Белмекен

Белмекен е язовир, разположен на на 2000 м надморска височина по течението на Сестримска река в Рила планина и е част от каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира. Той е най-високият язовир с насипна язовирна стена на Балканския полуостров.

Името на язовира означава "Известно място". Той е най-високопланинското водохранилище в Източна Рила, създадено на заравненост, край р.Крива река.

Изходен пункт за язовира е село Сестримо.

Съоръженията на каскада „Белмекен-Сестримо“ са разположени в североизточните склонове на Рила планина, като улавят водите от рилската част на поречията на реките Марица, Места и Струма. Каскадата е съставена от два пояса събирателни деривации: единият на кота 1900 м и другият на кота 1200 м.

Водите от горния пояс се вливат в язовир „Белмекен“, а тези от долния - в дневния изравнител „Станкови бараки“. Каскадата се изгражда на три енергийни стъпала:

Първото стъпало от каскадата обхваща събирателните деривации на кота 1900, а именно: „Благоевградска Бистрица“, „Илийна“, „Манастирска“ – „Бели Искър“, „Джаферица “, „Марица 1900“ и „Грънчар“. Водосъбирателния канал „Грънчар“ хваща и водите на реките Благоевградска Бистрица и р. Рилска с притока и Илийна. Река Благоевградска Бистрица извира от склона между Голям и Малък Мечи връх в Рила на 2600 м надморска височина. Северно от долината на Благоевградска Бистрица е тази на р. Рилска с притока й Илийна.

Язовир “Душанци”

Язовир “Душанци” е естествен язовир, намиращ се в Средна гора. До там най-удобно се пътува с кола. До стената на язовира може да се стигне по стария път за Бургас.

Местността около язовира се отличава с чист планински въздух и красиви природни гледки. Подходяща е за излети, пикници, водни спортове и риболов. Не е препоръчително плуването, тъй като водата е много студена и мътна, и има резки дълбочини.

Язовир Малко Шарково

Язовир, обграден е от ниски хълмове с обработваеми земи, който обикновено не замръзва през зимата. Разположен е в Странджа планина, до границата с Турция в землището на с. Малко Шарково. Язовирът е с открита водна площ, с полегати брегове и слабо обрасли с водолюбива растителност плитчини. На малка площ по бреговете му има ливади. Околните хълмове са заети с тревни съобщества и селскостопански земи, засаждани главно със зимна пшеница. На места се срещат малки горички.

яз. Йовковци

Язовир Йовковци се намира под село Вълчовци, на около 5 км западно от град Елена. Построен е преди около 20 години на река Веселина. Разположен почти изцяло на територията на община Елена, той водоснабдява градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, Габрово и Дряново. Територия от 223 000 дка около язовира са обявени за хигиенно–защитена зона.

Във водите му плуват шаран, толстолоб, бяла риба и др., което дава възможности за развитие на риболовен туризъм. Изградена е много добра туристическа инфраструктура. Мястото е подходящо за ваканционни почивки близо до природата и практикуване на водни моторни спортове. Има и конна база.

Уловиха 112 кг. сом в язовир "Тича"

Сом с тегло 112 килограма и дължина 254 сантиметра е уловен в шуменския язовир "Тича" през почивните дни.

Според риболовци досегашният рекорд в България за улов на сом е 102,5 килограма.

"Рекордьорът" е хванат на въдица от 29-годишния пловдивчанин Красимир Александров, който за първи път идва на риболов на яз."Тича".

Вчера младият мъж влязъл със скутер да лови навътре в язовира, при с. Сушина, и след като поседял повече от час, вече щял да се отказва, когато на въдицата му се закачило "нещо голямо".

"Около час се мъчих да извадя гигантската риба от водата, след това четирима мъже я пренесоха от лодката до брега", разказа Александров.

Когато установил размерите на сома, решил, че ще го пусне обратно в язовира.

"Вероятно повече никога няма да хвана толкова голяма риба, макар че се занимавам с риболов от малък. Сега и двамата с този сом сме шампиони, затова реших да му подаря живота", заяви мъжът.

След като сомът-гигант е претеглен и премерен, Красимир Александров го е пуснал във водата.

яз.Бели Лом

Бели Лом е язовир в Разградска област на река Бели Лом. Разположен между селата Крояч, Манастирци и Студенец. В експлоатация от 1963 г. Срещат се следните рибни видове: шаран, сом, каракуда (таранка), толстолоб, червеноперка, бяла риба (сулка), костур, кротушка, черен и бял амур, слънчева рибка, блескач. Той е един от големите държавни язовири разрешен за любителски риболов. Договора на последните арендатори на част от язовира изтече на 1.08.2007г., но все още не са се махнали, като въртят някакви процедурни отлагания, обжалвания и т.н. В момента от арендаторите се държат северния и източния бряг. Като ~ 2 км. от западното и южното втичала са маркирани като зони за естествено развъждане на рибата и там е разрешен любителският риболов. Стената и прилижащия и воден участък са забранени за риболов и въобще за достъп. Подходите са следните : - от село Студенец /респ. Ловско/ при пресичането на р.Бели Лом - западното втичало; от двете страни на мостчето има сравнително приличен черен път. При дъждовни години по средата на пътя до язовира теква една чешма, която прави доста яка локва и знам много закъсали т.ч. внимателно! - ако от с.Студенец се продължи още малко по посока на с.Ловско, в най-високата точка отляво на пътя /на изток/ има залесителен пояс. Покрай него върви добре очертан черен път, който след около 1,5-2 км. завива на север и се спуска към бившата помпена станция и "Тунела" подземен напоителен канал - вижда се на картата. На запад от помпената станция, ръкавът е сравнително плитък и почти без растителност по брега. На изток брега е обрасъл с доста едри върби с хубави места между тях за риболов и бивакуване. Дълбочината в този участък също не е кой знае каква - на 10 м. от брега е около 1м. - 1,20м., а на 30м. е около 3 м. Поради различните нива през годините са се оформили множество стъпала /тераски/от 10см. до 0,5м. - друг път за язовира е през с.Крояч, който на картата е даден като шосе /руско понятие - има се предвид камъни, не асфалт/, което води до бивши рибарници. Тук е известно, като "бившата хранилка". От камъните е останало малко, но за сметка на тово коловозите са се изровили и са станали дълбокички. Пътя обаче за разлика от предходните е по-проходим в лошо време. Поне е много близо до селото и може да се извика трактор. Там и надясно /на изток/ дълбочините са по-прилични, но също не е кой-знае какво. Може да се мине и пак от Крояч по стената на микроязовирчето /частно/ и да се излезе покрай язовира пак на същото място. Ръкава от към с.Мировец /западния бряг/ пак е достъпен през Крояч и по черния път до язовира и след това надясно. От пътя Лозница - Шумен няма слизане на западния бряг, защото е високо и има мантинела. Може да се слезе на източния, но пък там няма дървета. Ръкава също е сравнително плитък. - единствения асфалтов път до язовира води до базата на арендаторите - бивш мотел отбелязан на картата с Д.О. /дом отдыха / Много добро за риболов е заливчето непосредствено след него и с нетърпение чакам да се махнат. Не става за бивак, но е супер за еднодневен излет на плувка - държи много риба във водораслите.

В язовира има следните видове риба : шаран, каракуда /таранка/, червеноперка, бял амур, попчета, слънчевки,уклей, костур, бяла риба През последните 3 години се хванаха много рекордни амури с тегло над 20 кг., а отделни и над 40. Хванаха се и шарани над 15 кг. и много по 2-3 кг. Тези малките са от зарибяването на арендаторите и на ИАРА. Има и няколкокилограмови амури, които са от същото време 2001-2002г. От ИАРА твърдят, че са зарибили и с редкия черен амур, но до сега не съм чувал за хванат такъв. Преди 10 г. редовно са се хващали и сомове, но аз не съм чувал скоро за такова нещо.

Практиката за риболов на шаран и амур е организиране на многодневен /а понякога и многоседмичен/ бивак с ежедневно подхранване с лодка и внасяне на въдици с лодка.

През летните месеци, особено когато върви рибата, около язовира е много плътно заселено. Чува се чалга, скандали, пиянски викове....

Никъде по брега няма чешма или друг водоизточник. Всички мобилни мрежи имат покритие из целия язовир.