Лин

Описание и особености

Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.

Стръв, захранка и подхранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб. Захранката не бива да се поднася по много и с големи шляпащи буци и парчета. Дори плочките кюспе в нея трябва да са по-ситни. Купешките готови смеси са отлични, но малко стрита пръст за начална мътилка не им вреди. Хубаво е все пак предварително очистване на мястото или дупката от растителността. Подхранката е важна, тя успокоява и едновременно настървява лина, особено когато съдържа парченца от стръвта. Изобщо принципът при гоненето на тази риба е тихо, внимателно и спокойно.

Такъми

Оборудването за линския риболов не предполага някаква особена изработка. Това по същество си остава един типичен плувкаджийски сеанс в тихи води. Все пак имаме работа със силен и борбен противник, който живее сред водорасли, шавари и закачки, както се казва – на една ръка разстояние. Прътът ни най-добре да е телескоп от 3–5 метра, а и нагоре. Дължината в случая е предимство, защото позволява да се поднесе стръвта и в по-далечните дупки или направо до задния край на полето от водорасли, след което започва чистата водна площ. Теглото на пръта в случая не бива да ни плаши, тъй като линският риболов предполага чакане с големи паузи, през които въдицата се оставя на стойка или върху шавара. На пръв поглед макарата не е толкова наложителна при риболова на дупка, но често тя ни е нужна за правилното изваждане и водене на закачената риба. По същия начин се мисли и за повода, който мнозина смятат за излишен, предвид неминуемите закачки. Все пак при връзването на по-ситни куки поводът дава удобство и сигурност на възела. За него е достатъчно да издържа около 1,5 кг. За основното влакно, ако се ползва без повод, стига устойчивост около 2 килограма. Линските куки трябва да са здрави и с по-широка плавна извивка. Стъблото им може и да е леко скъсено. За едър лин се слага №8, а за по-капризна стръв като любимите му хирономуси може да се слезе и до №12 – №14. Използваните плувки могат да бъдат подвижни или фиксирани. Големината им не бива да е значителна, но все пак трябва да се виждат ясно от брега. Балансирането им се прави със сачми, докато застанат вертикално в потопено състояние, при което стърчи само антенката. Често този прецизен баланс е свързан и с особеността на линското кълване, което напомня това на платиката. Затова се използва и монтажът с лежаща последна сачма близо до куката. Когато линът поеме, леко я вдига. Това нарушава финия баланс и плувката поляга на повърхността. А какво прави в този момент въдичарят, сигурно вече сте се досетили.

Методи на ловене

Основното гонене на лин се пада на плувкаджийството. При това в повечето случаи “театърът на военните действия” е в близост до брега. Причината за това е преди всичко в типичната дневна активност на лина. Той сутрин и привечер като по часовник излиза да похапне в крайбрежни води. Сутрин доброто кълване е някъде до 9 часа, а привечер почва след 17 и откарва до смрачаване. Само в тихи дни с ръмящ дъждец и облаци активността може да е през цялото време. Обикновено опитните линаджии захранват и почистват няколко дупки. Те периодично ги оглеждат за характерните мехури, които хранещите се риби отделят под водата. На дъно лин се лови почти винаги случайно покрай шарана. Това става обикновено на кюспе или на млечна царевица. Все пак в някои прочути с едър лин водоеми, гьолове и баластриери се замята на тежко и специално за каленик. В такъв случай монтажът е на чепаре или с хранилка. Стръвта са торни червеи, нанизани на грозд, или качамак. Естествено, в такъв случай линията е по-здрава, отколкото за риболов на леко.

Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато и да е тя. За нежното, тлъсто и сочно месо на блатната ни пъстърва подхождат идеално ароматни изстудени и резливи бели вина, каквито дал Господ по нашите географски ширини. За подобни случаи французите казват “Благородството задължава” и действително е така – превърнете хващането на вашия лин в подобаващо за уникалността на тази риба събитие.