Костур

Описание и особености

Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази “победа” обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да “закуси” в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.

Стръв, захранка и подхранка

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата. Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.

Такъми

Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода. В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва. За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините. Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16. Монтажът най-често е на чепаре. Това е много важно, защото, макар и любител на дълбините, костурът винаги се държи не на самото дъно, а непосредствено над него. При чепарето с долно олово линията се изпъва и стръвта е точно където трябва. За спининг е най-удобно да се доверим на специална екипировка с къс двуколенен прът от леките и с мек връх. Макарата в случая вече ни трябва по-така, с плавен, най-добре лагерован ход, лека и надеждна. Блесните най-често са въртящи се бели и жълти, с обла или продълговата лъжичка. Вирбелът в случая е насъщност. Клатушките са за хептен по-хладно време, а силиконовите туистери – най-вече глави, могат да ни изненадат много приятно. Воблерите са за търсене на нещо по-яко, особено ако водоемът е от чистите и дълбоките. Зимната екипировка е стандартна и е позната на всеки нашенски кандидат-ескимос. Най-характерното за нея са тънките влакна, мормишките и планиращите блесни с по две куки.

Методи на ловене

При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните. На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.

Кулинарни качества

Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.