Риболовът бил от огромно значение за горските индианци. Това важи най-вече за алгонкинските народи, живеещи в близост до някое от многото езера в района. Сред оджибуеите често жените били тези, които ходели за риба като изключим през зимния период, когато се пробивал леда и пролетта, когато пъстървата и есетрата прииждали от езерата в реките и ловът с копие вършел чудесна работа.
Начините били разнообразни – с куки, мрежи, копия, капани и примамки. Мрежите вършели прекрасна работа. Правели ги от въжета, сплетени от нишки на кора или от връв от стеблата на коприва. Периодично мрежата била потапяна в течност от листа от смрадлика, която убивала остатъка от миризма, тъй като тя прогонвала рибата. Разбира се, никой опит не би бил успешен без малко „медицина”.
Зимният риболов се състоял от следното. Една дървена примамка, оформена като рибка или жаба била спускана през дупка, направена в леда. Индианецът лежал по корем и покривал главата си с одеяло, което понякога било прикрепяно към дървено скеле, така че да се поучи малка палатка. Това се правело с цел да се премахне светлината и да помогне на ловеца да вижда по-добре приближаващата се риба. Ловецът поклащал пръчката с примамката, така че тя да заприлича на жива. В другата си ръка държал копие и чакал подходящия момент.
Друг начин бил участъците от реката, където рибата често идвала да хвърля хайвера си, да бъдат преградени от трупи. Рибата се скупчвала без да намери пролука да излезе, а ловците ги хващали и убивали с лекота.
Рибата приготвяли по разнообразни начини – варена, печена, опушена, сушена на слънце, стрита на прах. Много тачен бил хайверът на есетрата, които ядели в съчетание със сладко. Костенурките също спадали към менюто, като те били ценени заради дълголетието и издръжливостта, които давали.
За повече информация http://www.eaglecircle.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар