петък, 17 август 2007 г.

Централна Швеция


В Идре, разположено в най-южната част на планинската верига, риболовът на шнур е най-практикуван. Един от притоците на Източнодалелвенската речна система се нарича Сторон и е едно от най-фантастичните места за мухарски риболов на едра пъстърва в Швеция. В околността има още няколкостотин езера, които се обитават от пъстърва, сивен и щука. Сезонът обикновено започва през Юни и продължава до края на септември.

На около 150км северно от Стокхолм се намира долното течение на река Далелвен, която се влива в Балтийско море. Долното течение на реката е изключително красиво. Тя тече сред големи езера с множество острови, създавайки голямо разнообразие от местообитания. Риболовците са примамени най-вече от невероятния риболов на щука, но в района изобилстват още бялата риба и костурът. Устието на реката е първокласно място за риболов на сьомга и морска пъстърва, като уловите само от спортен риболов надминават 20 тона годишно (при среден размер на сьомгите от 10кг и на морските пъстърви от 2 кг). Протежението на реката е дълго около 150 км и се обитава от около 30 вида риба, така че условията за риболов са доста разнообразни. Сезонът продължава от април до началото на ноември.

Ако желаете да прекарате почивката си в този район на Швеция, моля свържете се с нас за повече информация и цени на ел. поща: info@ribolovBG.com

неделя, 12 август 2007 г.

ВЕСТЕРВИК - Швеция

Вестервик се намира в сърцето на най-красивият шведски архипелаг с 4500 острова. Може със сигурност да очаквате топло посрещане в един от най-добрите райони за риболов на сьомга, морска пъстърва, щука и костур.
Накратко
Щука има навсякъде по архипелага. Улов на риби с тегло около 10кг е често срещано явление, но с малко късмет и умение може да се уловят и по-големи риби. През пролетта воблерите са най-добрите примамки. През лятото рибата лежи на дълбоко и големи спинери, джигове, клатушки и дълбоко газещи воблери са най-често използвани. Ползването на жива или мъртва стръв също е метод, който си струва за улов на щука през лятото. През късна есен щуката се завръща в по плитки води.
При риболовът на плувка най-често се търсят платика, каракуда и червеноперката, които са в изобилие и много от тях достигат рекордна големина. Също така има и много лин и мъздруга. Личинки, царевица и червеи са най-използваната стръв.
Костурът е също често срещан из целия архипелаг. Риби с тегло около 300-400 гр. се хващат лесно. От време на време се хващат екземпляри с тегло около 1 кг. Костура се хваща главно с малки спинери, джигове, клатушки и воблери. Червеи и дребни рибки също носят голям успех.
Морските пъстърви са често срещани във външния архипелаг, а през лятото плуват и в плитките южни заливи, където водата се затопля от слънцето или крайбрежните ветрове. Морските пъстърви се ловят най-често с дълги и тесни клатушки или воблери. През есента морската пъстърва лежи доста дълбоко в близост до рифовете.
Сьомгите се ловят най-често чрез тролинг в открито море през ранно лято. Рампи за спускане на лични лодки в морето има на няколко места във Вестервик и околностите.
Видове риба
- Щука - в изобилие из целия архипелаг. Рекорд (2001г.): 17 + кг.
- Шаранови риби - в изобилие. Рекорди (2001г.): платика - 4,1 кг., мъздруга - 2,4 кг., червеноперка - 1 кг., лин - 2,6 кг., каракуда - 1,2 кг.
- Костур - в изобилие из целия архипелаг. Рекорд (2001г.): 1,7 кг.
- Морска пъстърва - често срещан във външния архипелаг. Рекорд (2001г.): 16,8 кг.

Сезон
- Щука - април-октомври
- Шаранови риби - юли-септември
- Костур - май-октомври
- Морска пъстърва - март-април, октомври
- Сьомга - май-юни

Риболовни методи
- Спининг и жива стръв (щука, костур и морска пъстърва)
- Животинска и растителна стръв за шарановите риби
- Риболов с мухи (щука и морска пъстърва)
- Trolling (морска пъстърва и сьомга)

Услуги
Риболовните гидове на Вестервик предлагат всичко от водачески услуги в специализирани лодки с пълно оборудване до обикновено водачество в малки лодки. Гидовете са добре обучени и разполагат с голям опит в риболова на територията на Вестервик.
Лодки, външни мотори и сонари може да вземете на място под наем. Има и магазин за риболовни такъми.
Настаняване
Риболовния къмпинг Вестервик е разположен на остров във ваканционно селище Лисингсбадет във Вестервик. Вилите на къмпинга са модерни и оборудвани за самообслужване. Всички вили имат баня, тоалетна и телевизор. Къмпинга разполага с 16 модерни лодки за даване под наем (Crescent и Uttern 465 с четерискоростен мотор с 15 конски сили ). Наема включва навигационна карта, котва и спасителни жилетки.
Риболовна информация може да се получи ежедневно от рибарския магазин, където въдичарите могат да се снабдяват с екипировка, да наемат сонари, риболовни такъми и водачи. Риба, която се ползва за стръв за риболов, може да се съхранява в специална охладена стая в магазина. През лятото работи магазин за хранителни стоки и ресторант. Ресторантът е отворен и при предварителна заявка на групи.

Отседналите в този къмпинг нямат право да задържат или убиват уловените щуки!

За повече информация и записване: www.ribolovbg.com

сряда, 8 август 2007 г.

Риболов на Сом

Описание: Без всякакви уговорки и препращане към “славното минало” днес сомът е най-голямата сладководна риба изобщо. Никой друг вид сега не може да се похвали с размери на уловени екземпляри над три метра и тегло над 100 килограма. Моруните, който също достигат внушителни габарити, не влизат в сметката, първо, защото са морски риби, които само за размножаването си навлизат в Дунав, и второ – те не са предмет на спортния риболов с въдица. Така странната риба с огромна глава, мустаци и широка уста е абсолютният естествен предел и в най-смелите въдичарски сънища. Сомът достига на дължина до 5 метра, а на тегло до 300 килограма. Днес улавяните риби вече са с по-скромни габарити, но сомове над два метра и над 60 кг са улавяни нееднократно в нашите води през последните 10 години. Ихтиолозите твърдят, че днешният европейски сом е братовчед на сомовете отпреди ледниковия период. Това е реликвов вид, преживял последния ледников период. Може би поради това външният му вид не може да бъде объркан с никоя друга риба. Главата му е вертикално сплескана, но огромна за тялото. Тя направо преминава в цилиндричното меко тяло без люспи. Цветът на сомовете е според местообитанието, но най-често гърбът е сиво-черен, сиво-зеленикав или тъмнокафяв. Коремът е доста по-светъл. В предната си част до аналното отверстие сомът има вертикално сплескано тяло, а към опашката преминава в странично сплескване. Сомът няма странична линия. Гръбната му перка е много малка. Тя е от няколко меки лъча. Гръдните му плавниците са мощни с твърд костен лъч, а аналният плавник е удължен и достига до опашната перка. Очите на рибата са твърде малки за такова животно, специалистите утвърждават, че сомът няма добро зрение. Според тях той компенсирал с отличен слух, а обонянието и осезанието му били изключителни. Зъбите му са ситни, леко наклонени навътре и покриват цялата вътрешна част на неговата широка паст. На горната челюст той има чифт здрави и дълги чак до гръдните перки мустаци, а на долната – още два чифта мустачки. Топлолюбива риба, активна при загряване на водата и прекарваща зимата в дрямка. У нас сомът е естествен обитател на Дунав и долните течения на притоците му. Среща се и в Марица, Струма, Тунджа, в канални системи, блата и езера. Изкуствено е разселен и е намерил отлични условия и в редица от по-старите ни язовири – “Батак”, “Ивайловград”, “Александър Стамболийски”, “Кърджали”, “Тича” и дори “Искър”. Сомът предпочита неподвижните или водите със слабо течение. Обича дълбокото, за да се чувства в безопасност. Всъщност той е голям рибешки домашар, защото може да прекара целия си живот в един и същи вир или дълбинна яма. Някои сомове живеят в подмоли и скални цепнатини, други си правят гнезда на самото дъно. На практика след бебешката си възраст сомът няма естествен враг или съперник в рибешкото царство. Единствено друг, по-голям сом може да го прогони от заетото място. Ако обаче храната е в изобилие, сомовете проявяват учудваща толерантност и се заселват по няколко във вир или яма. Най-големият си остава пръв сред равни, но щом храната намалее, отношенията в колонията загрубяват като на Балаканите. Хищният нрав и великанският апетит на водния исполин се задоволяват от огромен списък “продукти” – рибки, водни жаби, птици, миди, раци, понякога мърша, насекоми, червеи, пиявици и дори дребни ларви от дънната тиня, която сомът при голям глад филтрира подобно на кит. Специалистите по риболова на сом от Дунав му приписват и редица други увлечения – като се почне от качамаците и кюспето и се свърши с най-невероятната стръв – парче домашен сапун. Ихтиолозите неведнъж са изтъквали, че сомът е крайният регулатор в един водоем. Там, където той е добре представен, в продължение на над десет години временните надмощия на един или друг вид риба траят много кратко. Причината е в това, че сомовете както великите сили при държавите налагат мир чрез сила. Така да се каже, пред огромната паст на сома всички са равни – костури, щуки, бели риби, кефали и други водни войнолюбци. Без да има кучешки зъби, сомът се справя отлично и с доста голяма стръв. Да лапне килограмов костур, за него е като да глътне бонбон. Той стиска здраво жертвата си в уста, за да я зашемети, и после веднага я гълта цяла. Сомът има естествената грижа да храни огромно тяло и поради това често не може да си позволи лукса да ловува само нощем. Рано сутрин или привечер той се вдига в горните пластове, за да похапва дребни рибки. Ако обаче храната е в изобилие, предпочита да не се хаби, а прикрит зад някакво укритие, да атакува изневиделица. У нас обаче през 1959 г. е внесен и аклиматизиран и американският канален сом – Ictalurus punctatus. Той обитава язовир “Овчарица”, защото е подчертано топлолюбив вид. В Америка той може да достигне до 12 кг тегло, но у нас рядко надхвърля 2 кг. Най-лесно се отличава от обикновения сом по наличието на допълнителна мастна перка между гръбния и опашния плавник. Всеяден е и се лови с въдица както на жива стръв, така и на тестени примамки, жито и царевица.
http://nariba.com

Сом


Сомът (лат. Silurus glanis) е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина то достига до 5 метра. Възрастните сомове тежат между 100 и 250 г. Горната страна на тялото на сома е тъмна, страните и коремът са на петна. На горната си челюст има по две,а на долната четири по - късни мустачки. Разпространен е в Европа и Азия. В България се среща във водите на Дунав, Тунджа, Марица и притоците им. Мъжкият Сом прави на дъното гнездото и пази хайвера, който е снесен от женската. Сомът се храни с жаби, риба, попаднали във водата сухоземни животни и други. Месото на сома е без кости и с високи вкусови и хранителни качества.

Серия за ценители Original Rapala Limited Edition създаде световният лидер в изкуствените примамки по случай 100 годишнината от рождението на Рапала

За да лови риба във водите край дома си във Финландия, където далечните замятания са абсолютна необходимост, Лори Рапала утежни своята легендарна днес и все още най-продавана в света примамка Original Rapala, с което постигна по-далечни замятания, увеличена дълбочина на газене и по-висока неутрална плаваемост. С това той добави още една малка секретна особеност към качествата на знаменития воблер-ловец.

Отбелязвайки 100-годишния юбилей от рождението на баща си, неговите трима синове създадоха ограничена серия за ценители Original Rapala Limited Edition. Във всяка примамка е приложен семейният секрет за безупречно поведение, а тялото е покрито с фолио на звезди – същото като използваното за покритието на воблера в началото на 60-те години. Примамките са достъпни в любимите окраски на всеки от синовете. На лопатката си всяка от тях носи подписа на сина, избрал съответния цвят, и този подпис гарантира, че воблерът не е просто макет, а действително може да хваща риба. Разбира се, ако се осмелите да извадите от опаковката това истинско бижу!

Моделите са окомплектовани с 2 златни тройки на VMC, имат дължина 7 см., тегло 5 гр. и газят на дълбочина 1.0 - 1.5 м.

Почти не намираме любители - риболовци без билети вече

Началникът на ТЗ на ИАРА - Русе Ат. Миндев каза само за RuseInfo днес: "Почти не намираме любители - риболовци без билети вече". Той отправи изрична похвала към жителите на областта, които предпочитат да са изрядни пред закона и при проверки показват почти винаги редовен документ. 15 лева струва билетът за 6 месеца тази година, даде пример г-н Миндев и направи сравнение с няколко кутии цигари, от които пушачът може да се лиши срещу вкусна риба.

4 500 са любителите - риболовци на територията, контролирана от звеното. Занимаващите се със стопански риболов вече са близо 300. Тяхното обслужване ще се улесни с нова компютърна конфигурация, която ще се достави в офиса на звеното много скоро.

Според г-н Миндев сушата и ниските води на водоемите могат да доведат до заповед на министъра на земеделието и горите за забрана на спортния риболов във вътрешните водоеми. Специално за Русенска област засега опасност няма заради падналите последни валежи. Решението се взема след оценка на експерти на заседание на Националния съвет по рибарство и аквакултури.

Личинковият материал тази година в Дунав и другите водоеми е достатъчен, но многото водорасли създават затруднения за израстването на рибата. Сигналът за мор в Янтра се оказал неверен. Информацията е от RuseInfo.net.

Вятърът и речният риболов

Младен Добрев

Всеизвестно е колко много е зависима рибата от атмосферните условия и колко много фактори влияят на успешния й улов. А ако капризите на времето започнат да пречат и на нормалната работа на риболовеца, то тогава обстановката се усложнява допълнително. По-умерените въдичари вероятно ще прекратят излета, но онези, непоправимите ентусиасти, нито от дъжд се плашат, нито от студ или вятър. И за да не останат разочаровани, ще трябва да се съобразяват със създалата се обстановка и да се нагаждат към нея.

Често се коментира как се отразяват ветровете върху поведението на рибата и каква е оптималната позиция, която трябва да заемем, за да разчитаме на успех. Но в повечето случаи се говори за открити водоеми, с голяма водна площ, където ветровете вдигат големи вълни. Там действително риболовът се подчинява на силата и посоката на вятъра и често е наложително да се търси подветрен бряг. А и в затворените водоеми рибата се ориентира към строго определени зони според вълнението и размътването на крайбрежните плитчини.

Какво е положението във ветровито време при речна обстановка? Как да избегнем неприятните пориви на вятъра, как да го превърнем от враг в ценен помощник по време на риболов?
Тактиката на речния риболов с класически примамки изисква перфектно водене на линията през целия облавян участък. Стръвта трябва да се движи със скорост, максимално близка до тази на течението. Всяко забавяне или избързване на примамката е сигнал за внимание за рибата и може да бъде фатално. Налага се непрекъснато следене не само на хода на плувката, но и на цялостното разположение на влакното от върху на пръта до плувката. А ако се работи с отворен бигел на макарата, с отпускане на свободно влакно, поемано от течението, работатасе усложнява допълнително. Всичко това се постига трудно дори в нормална обстановка, при тихо време. Появата на вятър обаче ще затрудни още повече обстановката. Според посоката си, той ще повлияе на скоростта на плувката, което пък ще се отрази на поведението на стръвта.

Следвайки релефа на околността, вятърът най-често духа по течението или срещу течението на реката. Изключвам от тази тенденция някои наши равнинни реки, които са изкуствено коригирани, оградени с високи диги и превърнати в прави канали. Там ветровете едва ли ще се съобразят с посоката на реката. В нормална речна обстановка обаче, да речем по поречието на Струма или в Искърското дефиле, ветровете обикновено следват течението на реката или пък са точно срещу него. Но реките не текат в права линия. Винаги при ветровито време можем да изберем позиция при завой на реката, където вятърът да духа в удобна за нас посока или поне влиянието му да не е фатално за движението на стръвта.
Съобразявайки се с извивките на реката, трябва да сме наясно какво място да изберем и от коя страна на брега, за да не ни пречи, а по възможност да ни помага вятърът.

При умерено или по-бързо течение попътният вятър е неуместен.
Той допълнително ще ускорява хода на плувката и стръвта. В бързата вода това не е добра алтернатива както от позицията на рибата, така и заради факта, че ще се налага много често презамятане. Най-добре е да изберем място, където вятърът да е поне страничен, за да не влияе пряко върху поведението на стръвта. Ако бреговете на реката са високи, може да се намери подветрена позиция, която да ни осигури защита от вятъра.

По-добре е, ако в подобна бърза река духа насрещен вятър. Това ще намалява скоростта на плувката, а забавянето на стръвта е по-приемлив вариант отколкото ускорения и ход. Във всеки случай обаче трябва да се съобразяваме със силата и посоката на вятъра при замятане. Олекотената линия при обичайна речна обстановка лесно може да бъде отнесена встрани от желаното място дори при незначителен полъх, камо ли при по-силен вятър. С течение на времето и според посоката на вятъра ще свикнем да предвиждаме евентуалното отклонение в предполагаемата посока. При гъсто населен с въдичари бряг това налага спазване на известна дистанция поради факта, че точността на замятане трудно се контролира. След прибирането на линията и изправянето на пръта вятърът отнася встрани лекото влакно и се налага да вложим доста усилия, докато успеем да достигнем куката и стръвта. Ако пък се изисква често презареждане, този проблем е още по-актуален. При всяко изваждане трябва да се борим с капризите на вятъра, за да съумеем да задържим куката в ръце.

Ако ловуваме в река с бавно течение, силният насрещен вятър би бил фатален за риболова.
Всеизвестно е колко много е зависима рибата от атмосферните условия и колко много фактори влияят на успешния й улов. А ако капризите на времето започнат да пречат и на нормалната работа на риболовеца, то тогава обстановката се усложнява допълнително. По-умерените въдичари вероятно ще прекратят излета, но онези, непоправимите ентусиасти, нито от дъжд се плашат, нито от студ или вятър. И за да не останат разочаровани, ще трябва да се съобразяват със създалата се обстановка и да се нагаждат към нея.

Често се коментира как се отразяват ветровете върху поведението на рибата и каква е оптималната позиция, която трябва да заемем, за да разчитаме на успех. Но в повечето случаи се говори за открити водоеми, с голяма водна площ, където ветровете вдигат големи вълни. Там действително риболовът се подчинява на силата и посоката на вятъра и често е наложително да се търси подветрен бряг. А и в затворените водоеми рибата се ориентира към строго определени зони според вълнението и размътването на крайбрежните плитчини.

Какво е положението във ветровито време при речна обстановка? Как да избегнем неприятните пориви на вятъра, как да го превърнем от враг в ценен помощник по време на риболов?

Тактиката на речния риболов с класически примамки изисква перфектно водене на линията през целия облавян участък. Стръвта трябва да се движи със скорост, максимално близка до тази на течението. Всяко забавяне или избързване на примамката е сигнал за внимание за рибата и може да бъде фатално. Налага се непрекъснато следене не само на хода на плувката, но и на цялостното разположение на влакното от върху на пръта до плувката. А ако се работи с отворен бигел на макарата, с отпускане на свободно влакно, поемано от течението, работата се усложнява допълнително. Всичко това се постига трудно дори в нормална обстановка, при тихо време. Появата на вятър обаче ще затрудни още повече обстановката. Според посоката си, той ще повлияе на скоростта на плувката, което пък ще се отрази на поведението на стръвта.

Следвайки релефа на околността, вятърът най-често духа по течението или срещу течението на реката. Изключвам от тази тенденция някои наши равнинни реки, които са изкуствено коригирани, оградени с високи диги и превърнати в прави канали. Там ветровете едва ли ще се съобразят с посоката на реката. В нормална речна обстановка обаче, да речем по поречието на Струма или в Искърското дефиле, ветровете обикновено следват течението на реката или пък са точно срещу него. Но реките не текат в права линия. Винаги при ветровито време можем да изберем позиция при завой на реката, където вятърът да духа в удобна за нас посока или поне влиянието му да не е фатално за движението на стръвта.

Съобразявайки се с извивките на реката, трябва да сме наясно какво място да изберем и от коя страна на брега, за да не ни пречи, а по възможност да ни помага вятърът.

При умерено или по-бързо течение попътният вятър е неуместен.

Той допълнително ще ускорява хода на плувката и стръвта. В бързата вода това не е добра алтернатива както от позицията на рибата, така и заради факта, че ще се налага много често презамятане. Най-добре е да изберем място, където вятърът да е поне страничен, за да не влияе пряко върху поведението на стръвта. Ако бреговете на реката са високи, може да се намери подветрена позиция, която да ни осигури защита от вятъра.

По-добре е, ако в подобна бърза река духа насрещен вятър. Това ще намалява скоростта на плувката, а забавянето на стръвта е по-приемлив вариант отколкото ускорения и ход. Във всеки случай обаче трябва да се съобразяваме със силата и посоката на вятъра при замятане. Олекотената линия при обичайна речна обстановка лесно може да бъде отнесена встрани от желаното място дори при незначителен полъх, камо ли при по-силен вятър. С течение на времето и според посоката на вятъра ще свикнем да предвиждаме евентуалното отклонение в предполагаемата посока. При гъсто населен с въдичари бряг това налага спазване на известна дистанция поради факта, че точността на замятане трудно се контролира. След прибирането на линията и изправянето на пръта вятърът отнася встрани лекото влакно и се налага да вложим доста усилия, докато успеем да достигнем куката и стръвта. Ако пък се изисква често презареждане, този проблем е още по-актуален. При всяко изваждане трябва да се борим с капризите на вятъра, за да съумеем да задържим куката в ръце.

Ако ловуваме в река с бавно течение, силният насрещен вятър би бил фатален за риболова.

Спре ли движението на плувката вследствие напора на вятъра, не трябва да очакваме чудеса. По-добре е да търсим позиция, където ще осигурим ход на плувката независимо от поривите. В такава обстановка е по-добре, ако духа попътен вятър. В бавната, спокойна вода ускореният ход на стръвта може да привлече вниманието на рибата.

За казаното дотук многократно ме е убеждавала практиката. Ще дам някои примери като потвърждение, че вятърът влияе твърде различно на риболова според вида и състоянието на реката

Често посещавам река Тополница в отсечката между стената на едноименния язовир и село Лесичово, Пазарджишко. Реката там криволичи в завои, следвайки извивките на релефа. Рибата е съсредоточена в тихи, бавни вирове. Всеки по-силен насрещен (източен) полъх спира хода на плувката, а без движение на стръвта кефалът не посяга към нея. Случвало ми се е да ловувам във ветровито време, когато задължително избирам позиция според посоката на вятъра. Разнообразният релеф позволява това и дори при най-неблагоприятни условия риболовът не е безнадежден. Дори да заема място на вир с насрещен вятър, замятам стръвта между поривите на вятъра, когато течението, макар и за кратко, поема плувката. Само в такива промеждутъци мога да очаквам кълване. В този район имам определени вирове, които избирам според посоките на вятъра.

През лятото риболовствах по завоите на река Искър, в дефилето. Духаше непостоянен вятър, който често менеше посоките си. Докато беше насрещен, бих казал, че ми помагаше, понеже по-бързата вода на повърхността пред мен изтегляше влакното пред плувката и образуваше неприятен "корем". Вятърът ме улесняваше да балансирам линията и да осигурявам нормален ход на стръвта. Направих серия от добри кефали. В следобедните часове обаче посоката му рязко се промени и задуха по течението. Това всъщност е обичайно явление за дефилето, където климатът е строго подчинен на планинската верига на Стара планина. Попътният вятър тотално провали намеренията ми и се наложи, въпреки нежеланието ми, да търся нова позиция. От моето място риболовът стана невъзможен. Вятърът не само че ускоряваше хода на плувката, но и помагаше на влакното да взема аванс напред. И се налагаше почти непрекъснато да обирам "корем".

Ловувах в ранна пролет по река Струма, в района на Бобошево. Улучих ден с необичайно силен и топъл южен вятър. В избрания от мен участък се явяваше страничен и духаше в гръб. Въпреки значителната ширина на реката, в този ден аз без усилия замятах във всяка точка пред мен, дори се налагаше да задържам линията, за да не ми отнесе стръвта на отсрещния бряг. Въпреки усложнената обстановка скобарът кълвеше като побеснял. Ако успеех да издебна кратките промеждутъци на затишие и пуснех плувката по течението, следваше незабавно кълване. В този ден направих рекорден улов и докато в началото се ядосвах на силния вятър, впоследствие започнах да се радвам, че го има. Явно и той спомогна за тази луда активност на рибата. Спомням си, че въпреки удобните места и по отсрещния бряг, които рядко остават свободни, в този ден всички рибари се принудиха да предпочетат подветрената страна на отсамния бряг. В следващите дни бях отново там в тихо време, но този риболов не се повтори.

Когато ловуваме в бистра и сравнително плитка вода, където забелязваме присъствието на рибата, се налага маскировка, макар че и тогава се случва да страдаме от апатия или капризи на рибата. Ако обаче се появи вятър, който да накъдри повърхността на водата, това ще притъпи бдителността й. Вълните пречупват светлината и рибата престава да вижда ясно очертаните образи по брега. Естествено, предпазливостта й намалява, а от това можем да се възползваме.

Ловувах по Струма в горещ летен ден. Бях избрал среднодълбок вир с каменисто дъно. Водата беше бистра и аз ясно забелязвах характерното бялкане на мрените по дъното. Но изглежда и те виждаха мен, понеже пипаха много плашливо, само с единично почукване, на което практически не можеше да се реагира. Упорствах така до обяд със скромен улов от няколко мренки. В ранния следобед се появи вятър срещу течението, който постепенно се усили и образува вълни. Активността на мряната нарастваше успоредно с усилването на вятъра. При това проявите й ставаха все по-смели. Кълвеше стръвно, със забиване на цялата плувка, а хвърлях на същото място, където цяла сутрин ме тормозеше същата тази мряна. Бях убеден, че вълните ме скриха от погледа й, и така тя налиташе без задръжки към предлаганата й стръв.

В реките самата посока на вятъра не може да влияе така рязко на рибата, както в затворените водоеми. Поради по-малката водна площ и липсата на големи дълбочини, тя няма навика да се концентрира в определени участъци при ветровито време. Тук липсва характерното вълнение на големите водоеми, което обогатява водата с кислород и размътва крайбрежната зона. Във всеки случай, посоката на вятъра е от по-голямо значение за риболовеца отколкото за рибата.

Далеч по-голямо значение върху поведението й оказва самият произход на ветровете.
Студеното ветровито време в късна есен няма как да не се отрази неблагоприятно върху проявите й. В такива дни дори престоят на брега е изпитание за търпението на въдичарите. И тогава трябва да сме доволни дори на скромен улов. Защото вероятността да се върнем с празно кошче е напълно реална. Топлият южен вятър през пролетта обаче трябва да приемаме с надежда, че ще раздвижи все още ленивата риба. А трябва да имаме предвид, че в нашите реки рибата се активизира по-рано отколкото в затворените водоеми.

Ясно е, че не можем и не бива да приемаме еднозначно появата на вятър, когато сме на речен риболов. Едно е да ни разхлажда приятен повей през лятото и есента, а съвсем друго е да ни брулят ледени зимни ветрове. Според сезона и околните температури, ще трябва да преценяваме доколко разумно е да предприемаме целодневен речен излет, ако синоптиците прогнозират ветровито време. И въпреки че понякога затруднява нормалната работа, трябва да умеем да се съобразяваме с посоките му и да се нагаждаме според конкретната обстановка. А ако е възможно, да го превърнем в помощник в риболова.

Заблуди при риболова с воблер

Стамен Дулевски

През последните две-три години в българския риболовен печат се изписаха стотици статии, свързани с риболова на воблер. В много от тях има истини и факти, черпени от практическия опит на авторите, но има и материали (и то много на брой), които само могат да заблудят тепърва навлизащите в този спорт. Тези заблуди (мога да ги нарека и лъжи) трябва да лежат на съвестта на авторите си (от колегиалност няма да споменавам имената им), които в много случаи пишат без да имат достатъчно практически опит в този риболов.

Лично аз ходя за риба повече от 15 години, а в последните 4-5 години се занимавам единствено с риболов на воблер. Имам над 200 излета с тази изкуствена примамка и смея да твърдя, че въпреки сравнително скромния ми практически опит, мога да установя някои закономерности в този вид риболов. Бързам да уточня, че говоря за риболов на воблер от брега, при който досега с променлив успех съм хващал речен кефал, пъстърва (балканка, американка и сивен), костур, щука. Хващал съм инцидентно и скобар.

Основните заблуди, свързани с риболова на воблер, които ме провокираха да напиша тази статия, са:

1. Воблерите на "Рапала" са най-добрите.

Нищо подобно! Може да са най-добри при риболов от лодка, но при риболов от брега това съвсем не е така. Имам около 25 воблера от всякакви марки и от практиката съм се убедил, че за гореизброените видове риба най-добра работа вършат воблерите на "Ружно паче" (всички модели). Досега сръбските "грозни патета" никога не са ме подвеждали. На второ място поставям воблерите на "Profi", но само от серията 4 см, 7 грама, потъващи, въпреки някои техни дефекти: тройките са им слаби и трябва да се подменят, а пък лопатките им лесно се отлепят и затова е желателно предварително да ги заздравим с каноколит или друго лепило. Според мен този модел на "Profi" (4 см, 7 грама, потъващ) е най-добрата примамка за пъстърва по високопланинските ни езера. На трето място поставям воблерите на "Рапала". Въпреки отличната им изработка, те имат един съществен недостатък (освен цената им, която е два пъти по-висока от тази на "Ружно паче" или на "Profi") - лопатките им са доста малки по площ, което намалява значително вибрациите (играта) на воблера. Има модели на "Рапала", които са с по-големи лопатки, но те са предимно по-едри воблери (над 5 см), които за българските условия не вършат работа освен при влачене от лодка.

По-нататък в класацията няма да споменавам имена на марки воблери, за да не се обидят някои фирми вносители и да ме обвинят в "човек на конкуренцията". Признавам си, че не съм ползвал всички марки воблери, които са на риболовния пазар (идва ми наум за тези на "Аби Гарсия"), и затова не мога да дам оценка за тях.

2. Голяма риба се лови с голям воблер.

Това твърдение също не е вярно. С малък воблер може да уловим както маломерен костур, така и трофейна щука. Според мен за риболов от брега най-подходящите воблери са с дължини 3, 4 и 5 см. Колкото е по-малък воблерът, толкова по-добро е кълването (с по-голяма честота). Трябва да се намери оптималният вариант, при който воблерът хем да е достатъчно малък, хем да може да се замята на достатъчно разстояние.

3. Потъващият воблер е за дълбоки води, а плуващият - за по-плитки.

Вярно е само донякъде, защото има и обратен вариант - с високо вдигната пръчка можем да водим потъващ воблер на дълбочина до 20 см от повърхността, а пък с необходимото утежняване с плуващ воблер се облавят и най-големите дълбочини. По принцип потъващият воблер (като по-тежък) се използва за по-далечни замятания, а плуващият за по-близки. Плуващият се използва и за прекалено бистри, плитки или силно обрасли водоеми, но според мен по-универсалният воблер е потъващият.

4. Воблерът трябва да се води бавно и неравномерно.

Това твърдение се среща масово в риболовния печат и според мен категорично не е вярно. Аз (и всички, които познавам да ловят на воблер) водя примамката равномерно и средно бързо. Според "експертите", така няма да хвана никога риба. Да, ама не! Колкото по-бавно се води воблерът, толкова неговата игра "замира" и той се превръща в едно най-обикновено парче дърво (или пластмаса). С увеличаване на скоростта на водене се увеличават и вибрациите, което всъщност провокира рибата да кълве. Естествено, не трябва да се прекалява и с много бързо водене на примамката, защото рибата няма да има възможност да реагира на преминава щата стръв. Скоростта зависи и от наличието (или липсата) на течение, а също и от желанието ни да водим воблера на определена дълбочина.

5. Цветът на воблера има значение за кълването.

От практиката съм установил, че цветът няма никакво значение за кълването. Когато рибата е активна, тя налита на воблери с всякакъв цвят, а когато не е, трябва да я предизвикаме не с промяна на цвета на воблера, а с промяна на размера му (към по-малък).

6. Плуващият воблер има по-добра игра от потъващия.

Тук също може да се спори. Играта на воблера не зависи толкова от неговото обемно тегло, колкото от формата и големината на лопатката му. Ако тя е по-голяма, съответно и играта на воблера ще е по-добра. В досегашния ми опит в риболова с воблер по-голям успех съм имал с потъващи модели.

В заключение се надявам да съм бил полезен на всички колеги с гореизложените констатации при риболова с воблер и пожелавам "Наслука" на всички почитатели на спининговия рибол
 

Add to Google Reader or Homepage Subscribe in NewsGator OnlineSubscribe in RojoAdd to My AOLAdd to netvibesSubscribe in BloglinesAdd to The Free Dictionary