Да се надхитри кефала в студа е въпрос на търпение

ИВАН ПЕТРОВ
в-к Атака

С право речният кефал се счита за една от най-популярните наши риби. Поведението му е своенравно, а храната най-разнообразна, което ни дава възможност да прилагаме различни методи на риболов. Нека обаче това не ни заблуждава, че е лесен риболовен обект. Студеното време през зимата до голяма степен укротява ентусиазма му за динамичен волен живот, а и бедната хранителна база предопределя далеч по-скромните му изяви и то с интерес към сравнително тесен диапазон от примамки. Да се надхитри кефал в студената част от годината е въпрос на търпение и непрекъснати наблюдения върху околната обстановка. Рибите не са навсякъде. Групират се в отделни участъци и са толкова плашливи, че всяко неправомерно движение ще наруши спокойствието им за дълго време.
Ще споделя впечатленията си от посещенията ми през зимния сезон по някои по-маловодни реки, обитавани от кефал. В практиката съм си изградил теория, която ми помага по-лесно да открия подходящите местообитания, да провокирам кефала с актуални примамки и същевременно да съумея да запазя спокойствието му в обичайно бистрата вода.
Специфичното му зимно поведение ме принуждава да отпиша някои от атрактивните и резултатни летни методи на риболов като мухарката, булдото, дори в голяма степен и блесните. През зимата се налага да акцентирам предимно в риболова на плувка и то с безспорен приоритет на естествените примамки.
При риболов в маловодни реки изхождам от факта, че през студената част от годината тази риба е по-статична, избягва дългите преходи или скоростните изяви, характерни за по-топлото време. Снижените енергийни разходи намаляват нуждата й от храна, а това означава, че рибата бързо се засища. От друга страна, слабата подвижност притъпява хищническия инстинкт и тя се придържа към поведение, характерно за мирните риби. Бистрата и сравнително плитка речна вода допълнително изострят вродената й недоверчивост. През зимата кефалът е още по-плашлив и рядко се застоява в открита вода или в огрени от слънцето участъци. По-вероятно е да го намерим спотаен сред стъблата от шавари или друга растителност, поединично или на малки стада. Тихата, почти стояща вода, която е и по-затоплена, като че ли го блазни повече. Рибите бавно обикалят площ с малък диаметър, като внимателно следят обстановката наоколо.

Тактиката
на риболова се състои в това, с възможно най-фина постройка на линията да се притаим така, че да не афишираме присъствието си, и бавно, без резки движения, да спуснем стръвта в близост до пасажа. Ако няма възможност да установим присъствието му, ще се наложи да го потърсим в предполагаеми участъци с тиха или бавно течаща вода, около или сред подводна или крайбрежна растителност. Това може да са отделни глухи ръкави, залети крайбрежни ями или бавни вирове със слабо течение. В спокойна вода стръвта трябва да е непосредствено до дъното, но без да го докосва. Следва търпеливо очакване при пълен покой в продължение на 10-15 минути, в които рибите ще се успокоят и евентуално ще решат да опитат храната. Но и тогава проявите им са пестеливи, без резки движения или ефектни забивания на плувката. Понякога тя ще трепне веднъж-дваж, друг път ще затрепти едва забележимо, но по-продължително. Ако сполучим със засичането, вероятно ще се учудим на несъответствието между нежното кълване и габаритите на едрия кефал.
Не винаги обаче обстановката позволява да се практикува стационарен риболов. Има реки, където липсват подходящи участъци със спокойна вода и е наложително рибата да се търси в самото течение. Бистрата вода, с почти повсеместна видимост на дъното, не ми даваше надежди да очаквам удар в участъка пред мен. Промяната в тактиката ми помогна да извадя три средно големи кефала от три различни места. Учудих се, че в този ден той се оказа по-устойчив на студа дори от бабушката. Кефалите извадих без да ползвам захранване. Ако то е ефикасно за бабушката, в тази тънка и прозрачна вода би означавало, че само ще събуди подозрения у далеч по-недоверчивия кефал.

Линията
При риболов в спокойна вода изборът на оптимална линия е в диапазона 0,10-0,12 мм за влакно и № 14, дори № 16 за кука. Плувки, по-големи от един грам, не са необходими. Ситуацията в течаща вода се променя и точни правила за постройката на линията няма. Просто трябва да се балансира между допустимите размери, съобразно мнителността на рибата, и необходимостта от устойчива позиция на линията според силата на течението. За избора на прът и макара няма някакво специално изискване. Все пак дължината на пръта трябва да е достатъчна, за да може при нужда стръвта да се пуска плавно във вертикална посока, за да се избегне шумното цопване. Телескопите тип "камшик" може да вършат добра работа там, където няма масивна крайбрежна растителност, която би ограничила възможностите за свободни манипулации.

Примамките
Диапазонът на евентуалните примамки също не е особено голям. Сега ги няма нито насекомите, нито плодовете, нито достъпните дънни организми. Ограничаваме се с тестените храни - тесто от спринцовка, троха, кус-кус и универсалните червеи - торни и бели. Може би е уместно да се провокира апетитът на кефала и с някои типично зимни деликатеси - пилешки дроб или черва. За тях обаче ще е нужна по-едра кука от споменатите по-горе. На пилешки дроб съм изваждал добри кефали, но не бих казал, че увлечението им по тази стръв е трайно. Направих успешен излет и улових няколко кефала по тихи вирове в участъци. При следващия опит след няколко дни обаче нямах нито един удар.
Наблюденията ми показват, че тестото от спринцовка е най-сполучливият вариант за стационарен риболов, където ще разчитаме на принципа на надхитрянето. Поне до такова убеждение съм стигнал при проведените редица практически занятия. Дори и в най-студените дни кефалите не са безразлични към него. Вярно, поемат го плахо, с опипване, сякаш да проучат вкуса му, но това е достатъчно, за да ни дадат шанс за резултатно засичане. Вероятно повишената мнителност и дългото време, с което разполагат, за да разгледат стръвта, е наложило да се ползват дребни куки и то задължително прикрити в примамката. В течащата вода имаме известно предимство, че рибата е по-решителна към движещата се храна. Ако се наложи динамичен риболов с носена от течението стръв, може да се разчита на торни и бели червеи. В различни дни и при различни маршрути съм имал успехи и на торен, и на бял червей. Все пак мисля, че торният червей е една от специализираните зимни примамки за кефал както в течаща, така и в спокойна вода. При наличие на бабушка в реката едва ли ще можем да разчитаме на бели червеи за целенасочен улов на кефал.
Който тръгва към реката за количествен улов, а не заради самата тръпка, по-добре да изчака до пролетта.

Начини на риболов при индианците

Риболовът бил от огромно значение за горските индианци. Това важи най-вече за алгонкинските народи, живеещи в близост до някое от многото езера в района. Сред оджибуеите често жените били тези, които ходели за риба като изключим през зимния период, когато се пробивал леда и пролетта, когато пъстървата и есетрата прииждали от езерата в реките и ловът с копие вършел чудесна работа.

Начините били разнообразни – с куки, мрежи, копия, капани и примамки. Мрежите вършели прекрасна работа. Правели ги от въжета, сплетени от нишки на кора или от връв от стеблата на коприва. Периодично мрежата била потапяна в течност от листа от смрадлика, която убивала остатъка от миризма, тъй като тя прогонвала рибата. Разбира се, никой опит не би бил успешен без малко „медицина”.

Зимният риболов се състоял от следното. Една дървена примамка, оформена като рибка или жаба била спускана през дупка, направена в леда. Индианецът лежал по корем и покривал главата си с одеяло, което понякога било прикрепяно към дървено скеле, така че да се поучи малка палатка. Това се правело с цел да се премахне светлината и да помогне на ловеца да вижда по-добре приближаващата се риба. Ловецът поклащал пръчката с примамката, така че тя да заприлича на жива. В другата си ръка държал копие и чакал подходящия момент.

Друг начин бил участъците от реката, където рибата често идвала да хвърля хайвера си, да бъдат преградени от трупи. Рибата се скупчвала без да намери пролука да излезе, а ловците ги хващали и убивали с лекота.

Рибата приготвяли по разнообразни начини – варена, печена, опушена, сушена на слънце, стрита на прах. Много тачен бил хайверът на есетрата, които ядели в съчетание със сладко. Костенурките също спадали към менюто, като те били ценени заради дълголетието и издръжливостта, които давали.

За повече информация http://www.eaglecircle.org

Реки и язовири в Хасковска област са превърнати в сметища!

В много общини на Хасковска област жителите изхвърлят боклука си в реката вместо в определените за това сметища, сочи приключилата проверка на комисията, сформирана от областния управител Райна Йовчева.
Специалистите са направили оглед на техническото състояние на 48 потенциално опасни водни обекти в областта, както и на аварийните планове за действие в случай на бедствие, съобщиха за Haskovo.info от областната администрация.
"Няма създадена необходимата организация по почистването на канализации, мостове и реки в населените места от общините" е главният извод от проверката. Комисията е констатирала и липса на взаимодействие между общинските ръководства и арендаторите на язовири. "На определени обекти наемателите са прокопали част от язовирните стени, не поддържат преливниците и определеното разстояние от 500 м след тях" - са казва в заключението на областната комисия, която дава куп предписания за отстраняване на нередностите. Информацията е от Haskovo.info.

Популярни места за скобарски риболов

Автор: Добри Добрев

Едва ли има друга по-противоречива риба от скобара по нашите водоеми. Някои не го долюбват поради недотам вкусното му месо, пълно с плътна "арматура" от кости, други не харесват капризите му, трети пък не си падат по зимния риболов, когато скобарите са в стихията си. И все пак привържениците му надделяват. Нещо повече - има много заклети фенове на специфичния скобарски риболов. Със застудяването на времето и постепенното оттегляне на топлолюбивите риби, вниманието все по-често се насочва именно към скобара, за да достигне своя апогей в типично зимните месеци, когато на някои от култовите скобарски сборища по големите ни реки става истинско стълпотворение от мераклии. Често даже се стига и до нощни вахти през зимата, за да се запазят за следващия ден най-перспективните позиции.

Гонени от инстинкта на типично пасажните риби, допълнително малтретирани от многобройните ята корморани, които са обичайно явление през зимата, скобарите се събират на големи стада и за дълго време през зимните месеци обитават строго определени райони, обикновено в близост до населени места, където кормораните избягват да демонстрират ловните си умения. Имам преки впечатления по две от най-популярните наши реки - Струма и Искър, и бих желал да очертая някои от районите, които са били най-посещавани от въдичари през последните няколко зимни сезона, както и някои особености на риболова по тези места.

Ако хвърля поглед по цялото протежение на Струма, вероятно би трябвало да започна от участъка при село Невестино. В една отсечка от няколкостотин метра между двата моста през зимата се събират стотици въдичари. Сигнал за масова "атака" на тези места обикновено е вестта, че рибата е започнала да кълве на гола тройка.

В късна есен все още може да се излъже по нещо и на бял или торен червей, но веднъж посегнал към тройките, по-натам скобарът почти не обръща внимание на естествени примамки. И едва ли ще срещнете въдичари да го търсят с други средства. Говоря за спортни методи, защото винаги ще се намерят и тарикати, които да опитват лесен улов със забранени от закона средства.

Вировете около село Пастух са следващото популярно място. Там реката предлага разнобразна обстановка - има дълбоки вирове, има и хубави разливи. Рибата не винаги е в един и същ участък. Случвало се е късметлиите да я ловят през целия ден, а въдичари, разположени на същия вир, но малко по-встрани, да си останат само с надеждите. В този смисъл шансът често играе важна роля за резултатите от излета. Понякога движението на пасажа се познава по извадените риби. Наблюдавал съм следната картина. Дълго време никой от присъстващите във видимата полоса не вади риба. От най-левия фланг правят сефтето, после скобар вади следващият въдичар, след минути кълве и на съседа му. Докато премине пасажът, почти всеки изважда по някоя и друга риба. При връщането му пък офанзивата започва в обратна посока, но пак за кратко. Въпреки, че през зимата рибите не правят големи преходи, поне в рамките на един вир често менят позицията си.

В недалечното минало около Бобошево бяха като че ли най-известните скобарски места по зимна Струма. С построяването на новия мост големият вир при казаните се загуби и реката донякъде промени своя облик. Сега най-често въдичарите се задържат над стария мост, в района на помпената станция. Някои слизат и надолу, където в рамките на градчето има няколко много подходящи вира.

Може би най-титулувано място през последните зими са вировете при "Монца", малко след Благоевград. Под самото заведение, а и надолу, до моста на шосето за Кулата, реката е умерено бърза и оформя сравнително равностоен участък на голямо разстояние. В благодатни дни, когато рибата е благоразположена, оттук никой не си тръгва без улов, а някои дотолкова се увличат, че забравят за всякакви норми. Добрите вести бързо се разчуват, тръгне ли рибата, наоколо може да се срещнат автомобили с регистрационни номера от няколко области. И тук през зимата никой не мисли за естествени примамки, щом излезе модата на нейно величество Голата тройка. Коментарите се свеждат преди всичко до печелившия за момента цвят, понеже рибата изобщо не е равнодушна към оцветяването на тройката. В миналото се практикуваше улов с оксидирана (черна) тройка, после включихме и бялата, а вече приоритет имат червени, зелени и... кой знае още какви.

В миналото, в различни периоди от зимата рибарски сборища, предизвикани от изобилието на скобар, имаше по вировете край село Железница и около мостовете при Симитли и Крупник.

През последните години река Искър сериозно конкурира Струма по отношение на зимния скобарски риболов. Едва ли има запален скобарджия от Западна България, който да не е посещавал или поне чувал за вировете край село Радовене, в околностите на Роман. Реката е опасана с масивна растителност и местата са обособени, а най-населените с риба - ограничени. Там присъствието е буквално денонощно. Даже по-заможни въдичари наемат местни момчета за пазене на място срещу заплащане. Доходен бизнес при тоталната местна безработица.

По-натам следват вировете край психиатричната клиника в Карлуково. Освен с автомобил там има и друга възможност за достъп. Жп линията София - Червен бряг - Варна минава над реката и пътническите влакове спират на гара Карлуково. В един период през миналата зима този район беше сред най-перспективните по цялото средно течение на Искър. Край село Реселец реката се разлива, течението се забавя и се оформят редица примамливи скобарски места, посещавани през зимата.

Като че ли вирът над моста за село Сукаче в рамките на Червен бряг е най-популярното зимно сборище на рибари по Искър. Освен местните хора тук има всекидневно присъствие от софиянци и плевенчани. Скобарът се лови на приливи и отливи от ноември та чак до март, като и тук най-сигурната примамка за целия зимен сезон е голата тройка в различни цветови нюанси. За разлика от Струма обаче, тук белият червей не е за отписване. Не само заради скобарите, които го приемат, особено ако се прибави известно количество в захранката, но и заради присъствието на солидни бели мрени.

Впрочем, редно е да се отбележи различието на двете реки по отношение на съпътстващите скобара риби. Не, че разнообразието е голямо, но освен скобар винаги може да се очаква и нещо като допълнение, като гарнитура към основното ястие. За Струма това безспорно е морунашът. Лови се успоредно със скобара, понякога дори е по-активен от него. Рядко, по-скоро епизодично може да се обади кефал. В това отношение Искър има известно предимст во, понеже като алтернатива на скобара в повечето случаи се явява бялата мряна. Едва ли може да има недоволен въдичар от възможността да се пребори с тази силна и атрактивна риба. В отделни меки дни, дори и през зимата около Червен бряг се изваждат каракуди, но те са на определени места, където водата се укротява, забавя ход или оформя обратно течение. Кефал също посяга през зимата.

С изброените, все популярни места по двете реки не считам, че съм описал всички възможни маршрути за зимен скобарски риболов. Обръщайки се назад в годините, забелязвам, че всяко от тях е било атрактивно за определен период или през определена година. Може дори да се каже, че не всяка зима скобарите показват еднаква активност. Преди две години имаше бум на скобарските фиести по река Искър, през миналата зима резултатите бяха значително по-скромни. По отношение на Струма там изявите му като че ли са по-постоянни.

Какво ще ни предложат реките през предстоящата зима - тепърва ще разберем. Може би ще се открият нови култови места, може скобарите да ни изненадат с нови претенции. Във всеки случай предстои поредният скобарски сезон с всичките неизвестности около улова на тази популярна риба. Ясно е, че не на всеки излет ще го случим в настроение - нормално е, като знаем колко е чувствителен към атмосферните условия. Но когато пък имаме шанс да е активен, изживените емоции топлят така, че се забравят всякакви зимни несгоди.

За Кефал през зимата

Автор: Младен Добрев

С право речният кефал се счита за една от най-популярните наши риби. Поведението му е многолико, а храната най-разнообразна, което ни дава възможност да прилагаме различни методи на риболов. Нека обаче това не ни заблуждава, че е лесен риболовен обект. Студеното време през зимата до голяма степен укротява ентусиазма му за динамичен волен живот, а и бедната хранителна база предопределя далеч по-скромните му изяви и то с интерес към сравнително тесен диапазон от примамки. И ако в големите наши реки тази риба запазва някои типични черти от нрава си и през зимата, то в маловодни реки уловът й е труден, подчинен на редица условности. Въпреки всичко, без да се очакват чудеса, кефал може да се лови и в малки реки през зимата. Предвид ограничения достъп до затворените водоеми, много от които замръзват при по-продължителни студове, това е алтернативен вариант за любителите на динамичния риболов.

Ще споделя впечатленията си от посещенията ми през зимния сезон по някои по-маловод ни реки, обитавани от кефал. В практиката съм си изградил теория, която ми помага по-лесно да открия подходящите местообитания, да провокирам кефала с актуални примамки и същевременно да съумея да запазя спокойствието му в обичайно бистрата вода.

Специфичното му зимно поведение ме принуждава да отпиша някои от атрактивните и резултатни летни методи на риболов, като мухарката, булдото, дори в голяма степен и блесните. През зимата се налага да акцентирам предимно в риболова на плувка и то с безспорен приоритет на естествените примамки.

При риболов в маловодни реки изхождам от факта, че през студената част от годината тази риба е по-статична, избягва дългите преходи или скоростните изяви, характерни за по-топлото време. Снижените енергийни разходи намаляват нуждата й от храна, а това означава, че рибата бързо се засища. От друга страна, слабата подвижност притъпява хищническия инстинкт и тя се придържа към поведение, характерно за мирните риби. Бистрата и сравнително плитка речна вода допълнително изострят вродената й недоверчивост. През зимата кефалът е още по-плашлив и рядко се застоява в открита вода или в огрени от слънцето участъци. По-вероятно е да го намерим спотаен сред стъблата от шавари или друга растителност, поединично или на малки стада. Тихата, почти стояща вода, която е и по-затоплена, като че ли го блазни повече. Рибите бавно обикалят площ с малък диаметър, като внимателно следят обстановката наоколо. Трудно ще можем да ги изненадаме без да ни забележат. А и поведението им е такова, че едва ли ще се нахвърлят мигновено към предложената примамка, както може да се очаква през лятото.

Тактиката
на риболова се състои в това, с възможно най-фина постройка на линията да се притаим така, че да не афишираме присъствието си, и бавно, без резки движения да спуснем стръвта в близост до пасажа. Ако няма възможност да установим присъствието му, ще се наложи да го потърсим в предполагаеми участъци с тиха или бавно течаща вода, около или сред подводна или крайбрежна растителност. Това може да са отделни глухи ръкави, залети крайбрежни ями или бавни вирове със слабо течение. В спокойна вода стръвта трябва да е непосредствено до дъното, но без да го докосва. Следва търпеливо очакване при пълен покой в продължение на 10-15 минути, в които рибите ще се успокоят и евентуално ще решат да опитат храната. Но и тогава проявите им са пестеливи, без резки движения или ефектни забивания на плувката. Понякога тя ще трепне веднъж-дваж, друг път ще затрепти едва забележимо, но по-продължително. Ако сполучим със засичането, вероятно ще се учудим на несъответствието между нежното кълване и габаритите на едрия кефал.

Подобна стратегия подбирам при риболов по река Тополница в долното й течение, където се срещат обрасли разливи или дори глухи ръкави, изобилстващи от растителност. Да се надхитри кефал там в студената част от годината е въпрос на търпение и непрекъснати наблюдения върху околната обстановка. Рибите не са навсякъде. Групират се в отделни участъци и са толкова плашливи, че всяко неправомерно движение ще наруши спокойствието им за дълго време. Подобен риболов, на принципа на надхитрянето, съм правил и в някои райони на река Искър, където тя все още е маловодна (по праговете над село Пасарел, под стената на Панчарево, край Враждебна). Прилагал съм успешно тази тактика и по Лесновската река, а също и на Голяма река край Стражица и на Черни лом, Поповско.

Не винаги обаче обстановката позволява да се практикува стационарен риболов. Има реки, където липсват подходящи участъци със спокойна вода и е наложително рибата да се търси в самото течение. Веднага се сещам за река Арката, Радомирско, която, принудително изправена в канал, не дава шансове в крайбрежната плитка зона. Спомням си миналогодишен излет там в студен зимен ден. Бабушката, на която се надявах, изобщо не показа присъствие и се наложи да отпускам стръвта надолу по течението, с мисълта да излъжа някой кефал въпреки че не бях голям оптимист в такова студено време. Бистрата вода, с почти повсеместна видимост на дъното, не ми даваше надежди да очаквам удар в участъка пред мен. Промяната в тактиката ми помогна да извадя три средно големи кефала от три различни места.Учудих се, че в този ден той се оказа по-устойчив на студа дори от бабушката. Кефалите извадих без да ползвам захранване. Ако то е ефикасно за бабушката, в тази тънка и прозрачна вода би означавало, че само ще събуди подозрения у далеч по-недоверчивия кефал.

Впрочем, колкото и да ценим ефекта от подходящата захранка, считам, че при подобен риболов тя по-скоро би била пречка за добрия улов. Ако водата е със слаба видимост, допустимо е да подадем разумно (но не голямо) количество храна. Но, както споменах, при видимост на дъното в района на риболов храненето ще има обратен ефект.

Линията
При риболов в спокойна вода изборът на оптимална линия е в диапазо на 0,10-0,12 мм за влакно и № 14, дори № 16 за кука. Плувки, по-големи от един грам, не са необходими. Ситуацията в течаща вода се променя и точни правила за постройката на линията няма. Просто трябва да се балансира между допустимите размери, съобразно мнителността на рибата, и необходимостта от устойчива позиция на линията според силата на течението. За избора на прът и макара няма някакво специално изискване. Все пак дължината на пръта трябва да е достатъчна, за да може при нужда стръвта да се пуска плавно във вертикална посока, за да се избегне шумното цопване. Телескопите тип "камшик" може да вършат добра работа там, където няма масивна крайбрежна растителност, която би ограничила възможностите за свободни манипулации.

Примамките
Диапазонът на евентуалните примамки също не е особено голям. Сега ги няма нито насекомите, нито плодовете, нито достъпните дънни организми. Ограничаваме се с тестените храни - тесто от спринцовка, троха, кус-кус и универсалните червеи - торни и бели. Може би е уместно да се провокира апетита на кефала и с някои типично зимни деликатеси - пилешки дроб или черва. За тях обаче ще е нужна по-едра кука от споменатите по-горе. На пилешки дроб съм изваждал добри кефали от река Искър в Софийския регион, но не бих казал, че увлечението им по тази стръв е трайно. Направих успешен излет и улових няколко кефала по тихи вирове в участъка между стената на Панчаревското езеро и къмпинг "Враня". При следващия опит след няколко дни обаче нямах нито един удар.

Наблюденията ми показват, че тестото от спринцовка е най-сполучливият вариант за стационарен риболов, където ще разчитаме на принципа на надхитрянето. Поне до такова убеждение съм стигнал при проведените редица практически занятия. Дори и в най-студените дни кефалите не са безразлични към него. Вярно, поемат го плахо, с опипване, сякаш да проучат вкуса му, но това е достатъчно, за да ни дадат шанс за резултатно засичане. Вероятно повишената мнителност и дългото време, с което разполагат, за да разгледат стръвта, е наложило да се ползват дребни куки и то задължително прикрити в примамката. В течащата вода имаме известно предимство, че рибата е по-решителна към движещата се храна. Ако се наложи динамичен риболов с носена от течението стръв, може да се разчита на торни и бели червеи. В различни дни и при различни маршрути съм имал успехи и на торен, и на бял червей. Все пак мисля, че торният червей е една от специализираните зимни примамки за кефал както в течаща, така и в спокойна вода. При наличие на бабушка в реката едва ли ще можем да разчитаме на бели червеи за целенасочен улов на кефал.

Предимство на зимния речен риболов е фактът, че по реката няма дребосък (уклеи, маломерни кефалчета или мренки), който да ни тормози и да налага подбор на примамките, както е през лятото. Сега спокойно можем да импровизираме с наличната стръв с убеждението, че ако се обади нещо, то ще е достойно за уважение. От друга страна, суровите зимни условия неминуемо ще снижат критерия ни и вероятно ще сме доволни и на по-скромен улов. Сега не бива да очакваме някакви шеметни успехи, нито серийни прояви на рибата. Зимните навици на кефала просто изключват дълготраен улов на едно място. Може би ще се наложи да навъртим повечко километри, да изредим няколко позиции, за да попаднем на благоразположени кефали, но такива са особеностите на зимния риболов. Който тръгва към реката за количествен улов, а не заради самата тръпка, по-добре да изчака до пролетта.

За риболова през зимата.

През зимата всички риби стават много капризни и предпазливи. Дневното им хранене понякога се свежда до период само от час-два. Рибите се групират в дълбоките места на стоящите води и почти не мърдат от там. Всъщност, зимата задължително я свързваме с прецизен риболов и специално отношение към всеки излет.
Стандартният риболов на плувка в язовири е сведен до минимум, тъй като повечето от тях замръзват. Лови се предимно на лед, а това крие своите рискове при пренебрегване на правилата за безопасност. Въпреки всичко, подледният риболов си има своите почитатели.
В реките поведението на рибите се различава от това в затворените водоеми. В началото на зимата, докато не е настъпил същинския студ, те все още се движат и хранят активно. Във всичките ни по-големи реки Струма, Марица, Тунджа, Огоста, Искър и др. по това време се правят най-добрите риболовни излети.

Полет над рибарските къщи

Преди тридесет и три години бургаските рибари останали без кей, на който да държат лодките си. Стоянките, които бургазлии използвали, били "закрити" и на притежателите на малките плавателни съдове било съобщено, че за в бъдеще трябва да акостират не край бургаския бряг, а в специално прокопаните за целта канали в местността "Ченгене скеле", на десет километра от града.

Новите пристани, разположени край блатистото устие на малка река, съвсем не били гостоприемни. За да има къде да се приютяват, излизайки от морето след риболов, много от рибарите си направили малки колиби.

Днес - няколко десетилетия след като тук са били вдигнати първите къщици, в Ченгене скеле вече има стотици постройки. Над сто и седемдесет души живеят в селището целогодишно. През лятото броят на постоянно пребиваващите се увеличава многократно.

Неприветливият някога бряг се е превърнал в истинско рибарско селище. Само че... без статут. Въпреки че не фигурира на картата като населено място, в личните документи на рибарите, които са тук постоянно, е написано, че живеят именно в "Ченгене скеле".

Периодично тук плъзва слухът, че селището ще бъде разрушавано. Понякога информацията се потвърждава от съобщения в пресата, последвани от спиране на тока и водата в къщите. Хората, които наистина са свикнали да мислят за това място като за свой дом, не обичат да се снимат. Не вярват, че поредната публикация за селището, ще помогне казусите около неговото съществуване да бъдат разрешени.
Източник:dnervnik.bg

Ще спасят ли рибата от изчезване квотите за риболов?

Да дадеш на някого риба, а не да го научиш как да я лови – според ново изследване, публикувано в сп. “Сайънс”, може би точно това е по-добрият начин за спасението на западащите световни запаси от риба. От години учени и риболовци са наясно, че глобалната популация от риба е в лошо положение. Според едно мрачно изследване от 2006 година, до 2048-а всички големи риболовни компании може да банкрутират заради прекалено усиления риболов и унищожението на естествената среда на рибите. Сега екип от икономисти и биолози заявява, че има начин да се избегне изгубването на този съществен ресурс в световния океан: повече квоти.

В миналото квотите за риболов – или правителствените разрешения за улов на определено количество на частните риболовци – не бяха особено обичани. Но изследователите, начело с учените от университета в Калифорния, Санта Барбара, анализираха повече от 11 000 риболовни компании в целия свят. И стигнаха до извода, че страните, които са приватизирали ефективно пазара на риба чрез разпределяне на квоти, са застрашени наполовина по-малко от краха, заплашващ останалите. „Идеята е, че като обезпечават достъпа на отделни рибари или групи за дългосрочен период, те поощряват грижите за ресурсите, обяснява водещият изследването Кристофър Костело, икономист в Санта Барбара. Ако прекалят с улова или разрушат жизнената среда на рибите, в бъдеще ще имат по-беден пазар, което ще намали печалбите им.”

Според Костело риболовците и всички места, на която се лови някакъв вид риба, представляват прекрасен пример за трагедията, свързана с продоволствията – класическа икономическа метафора за споделените ресурси, които се унищожават заради надпреварата между ползващите ги. Ако на рибарите се отпуснат квоти за улов – известни също като индивидуални квоти за риболов (Individual Fishing Quotas), това няма да задуши конкуренцията, а ще я управлява като превърне рибарите в акционери в риболова. Костело обяснява, че индивидуалните квоти, които може да бъдат купени, продадени или търгувани като акции, ще попречат на свръхулова, а риболовците ще бъдат заинтересувани да съхранят ресурсите за в бъдеще.

Въпреки все повечето доказателства за ефективността им, програмите за дяловия риболов са все още относителна рядкост. Едва 121 от 11-те хиляди риболовци, изследвани от Костело и екипа му, са използвали тази система. Но Гунар Кнап, икономист от университета в Аляска, твърди, че идеята за приватизиране на риболова набира сила, тъй като рибарите разбират, че това може би е най-добрият начин да се защити рибата и собствената им работа.

Да вземем за пример улова на плоската риба камбала в Аляска, за който през 1995 година бяха въведени квоти. „По онова време сезонът за улов на камбала се превръщаше в 48-часова надпревара да се улови колкото се може повече риба в позволеното от закона време, разказва Линда Бенкен, директор на Alaska Longline Fishermen’s Association, която се занимава с риболов в Ситка от 1982 година. Нямаше значение какво е времето, всеки с пръчка и кукичка тръгваше да лови. Но това е Аляска. Тук времето може да е много лошо. Потъваха лодки. Умираха хора.” Нещата дори се влошавали, когато рибарите се връщали с улова си по едно и също време, и заливали пазара с улова, за който рискували живота си.

След като били въведени квотите обаче, сезонът за улов на камбала се удължил от един-два дни до девет месеца. Затова рибарите спрели да рискуват живота си в лошото време, а смъртните случаи спаднали до 15 на сто. А тъй като пазарът вече не бил наводнен за една седмица, цената на рибата се увеличила четири пъти. „Индивидуалните квоти направиха риболова по-безопасен, казва Бенкен. И се отразява по-добре на ресурсите.”

Въпреки това практиката в малкото страни, които разпределят квоти, показва, че те са доста спорни. В Нова Зеландия, където се прилагат от десетилетия, рибарите се оплакват, че квотите водят до нелоялни обединения: големите компании купуват и трупат квоти, а по-малките не могат да издържат на по-ниските цени, които големите могат да си позволят, тъй като продават повече. Други се притесняват заради приватизацията на сектор, който традиционно е бил държавен. Но според Кнап най-големият проблем с квотите за риболов е на първо място как да бъдат отпускани справедливо. „Ситуацията прилича на разделянето и раздаването на безстопанствена земя, казва Кнап. Ако се върнеш след 10 години и попиташ фермерите какво мислят за това, всички ще са възхитени. А хората, които не са получили земя, няма да са толкова доволни.”
По сп. Тайм и сп. Сайънс

Макари EXIDE

7+1 лагерна макара с алуминиева шпула и заден аванс. Перфектно балансиран ротор със супер стоп. Резервна графитна шпула. Предавателно отношение:
за размери: 20 ; 30 и 35 - 5,0 : 1 оборота,
за размер: 50 - 5,5 : 1 оборота.

RBS MATCH 507 NEW EVOLUTION

MATCH 507 NEW EVOLUTION е една напълно нова концепция за много висок клас ALL-ROUND щека предназначена за професионалисти. Тя е конструирана на съвсем различно ниво от досега съществуващите щеки посредством технологията U.L.A.F. & FILLER INSIDE. Използвани са свръх високомодулни карбони HM80 и HM60 за направа на отделните елементи, така че те безпроблемно да поемат и издържат на големи натоварвания. Използвайки и технологиите за направа на топ-моделите, MATCH 507 NEW EVOLUTION притежава комбинация от лекотата и твърдостта на мачова щека, и моща, силата и надеждността на шаранска щека. Така се получава една изключително поливалентна щека за елитни риболовци, която е подходяща както за състезания, но също така и за всякакъв свободен риболов.
На оригиналния топ-сет може да се монтира ластик до 1,2 мм., а като опция се предлагат различни топ-сети с възможност за безпроблемен монтаж на ластици до 2,50 мм.
MATCH 507 NEW EVOLUTION е изработена с патентованите от COLMIC системи COLMIC LOW TENSION – (CLT) и COLMIC JOINT LINE – (CJL), които допринасят за повишаване на производителността и качеството на риболова!


Размери:
и ТТ Данни:
Тегло на щеката (13м. без миниудължител) - 900 грама
Тегло на щеката (11,50м. без миниудължител) - 620 грама
Баланс (13м.) без миниудължител - 3210 грама
Баланс (13м.) с миниудължител - 3980 грама
Диаметър на основата 13м. - 46,30 мм.
Измерена реална дължина без миниудължител:
(13м.) - при връх с отвор=1,4мм. => 12,40м.
Измерена реална дължина с миниудължител:
(13м.) - при връх с отвор=1,4мм. => 13,20м.
Транспортна дължина - 180 см.

Държавите от Южния Пасифик ограничиха риболова с трал

Държавите от южната част на Тихия океан се съгласиха да ограничат използването на тралове при риболова. Ловенето на риба с трал нанася трайни поражения на океанската екосистема, тъй като мрежата е влачена по морското дъно и унищожава всички организми там.

С подобен начин на риболов се нанасят особено тежки щети на кораловите рифове. В Южния Пасифик се лови една четвърт от световния добив на риба. Освен това страните от региона приеха да спазват и разстояние от пет морски мили от всички уникални местни екосистеми, които са застрашени от изчезване.

Споразумението беше сключено в крайбрежния град Ренака в Чили. То ще влезе в сила на 30 септември. Делегацията от Нова Зеландия, чиито риболовни съдове са отговорни за 90% от дънното тралене в региона, заяви, че поставените ограничения значително ще затруднят работата на риболовната й индустрия.

Коалицията за запазване на дълбоките води приветства сключеното споразумение. „Това е важна стъпка напред в защитата на биологичното разнообразие в открито море“, заяви говорителят на организацията Матю Джани. Той допълни, че споразумението е нужно за прилагането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН през декември, с която се настоява за ограничаване на щетите, причинени от дънното тралене.

Спецификите на подобен начин на риболов изискват специално оборудване – мрежи с увеличени тежести и валяци, които смазват кораловите рифове и всички дънни обитатели на морето. Освен това с този метод се ловят предимно риби, които се размножават бавно и така се нанасят трайни поражения на популациите им. През април специален доклад посочи, че след 50 години морските риби ще изчезнат, ако настоящите практики на риболов продължат.

Макари IKON

Модел Tenor PRO

Висококачествена макара с двоен аванс, оборудвана със седем капселовани стоманени лагера за абсолютно гладко движение. Скобата е точно приспособена, така че влакното да може да се размотава съвсем безпрепятствено. Предният аванс работи така, както бихте очаквали - безупречно!!!

* 7 бр. стоманени лагера
* скоба с антиреверс система
* специално усилена дръжка
* допълнително усилена ABS шпула
* soft-touch въртяща се част на дръжката
* плавна мултидискова авансова система
* здрава пружина на дръжката
* широк anti twist водач

Макари IKON

Модел Racer

Тази макара е истински образец за дизайн и функционалност. Алуминиевата й конструкция я прави наистина изключително здрава и устойчива на усукване. Седемте защитени от влиянието на солената вода неръждаеми стоманени лагера, допълнително усилената стоманена дръжка и черната алуминиева шпула са само част от атрибутите, които правят тази макара наистина много специална. С нейното малко, компактно тяло тя диктува модата при тези продукти.

* алуминиева конструкция
* двулагерен пиньон
* плаваща дръжка от неръждаема стомана
* механизъм с намалено триене
* soft-touch въртяща се част на дръжката
* широк anti twist водач с титаново покритие
* 7 бр. неръждаеми стоманени лагера
* скоба с антиреверс система
* допълнително усилена стоманена дръжка
* алуминиева шпула
* здрава пружина на дръжката

Макари IKON

Модел Yura
Макарата YURA е абсолютно защитена от влиянието на солената вода, т.е. всички нейни детайли са специално изработени за риболов в морска вода. Тялото на тази макара е направено от висококачествен алуминий за по-добра стабилност и устойчивост на усукване. Широката алуминиева шпула, както леката и здрава дръжка, са предназначени за този невероятен модел макара.

* алуминиева конструкция
* 9 бр. неръждаеми стоманени лагера
* скоба с антиреверс система
* специално усилена дръжка
* алуминиева шпула
* soft-touch въртяща се част на дръжката
* здрава пружина на дръжката
* широк anti twist водач
* всички части на макарата са защитени от влиянието на солената вода

POWER X LAZER

Oплетено влакно от Micro Dyneema . Отличава се с висока износоустойчивост и абсолютно кръгло сечение. Висока здравина на опън и на възел, ниска разтегливост. Изплетено изключително стегнато наспециални машини от осем нишки Micro Dyneema и импрегнирано със специални полимерии, PowerX е най-новото постижение на съвременните технологий. С него сигурността и удоволствието от риболова отиват с още една стъпка напред.
Налично на 100метрови ролки в размери от 0,07 до 0,28. Цвят – черен.