Да се надхитри кефала в студа е въпрос на търпение

ИВАН ПЕТРОВ
в-к Атака

С право речният кефал се счита за една от най-популярните наши риби. Поведението му е своенравно, а храната най-разнообразна, което ни дава възможност да прилагаме различни методи на риболов. Нека обаче това не ни заблуждава, че е лесен риболовен обект. Студеното време през зимата до голяма степен укротява ентусиазма му за динамичен волен живот, а и бедната хранителна база предопределя далеч по-скромните му изяви и то с интерес към сравнително тесен диапазон от примамки. Да се надхитри кефал в студената част от годината е въпрос на търпение и непрекъснати наблюдения върху околната обстановка. Рибите не са навсякъде. Групират се в отделни участъци и са толкова плашливи, че всяко неправомерно движение ще наруши спокойствието им за дълго време.
Ще споделя впечатленията си от посещенията ми през зимния сезон по някои по-маловодни реки, обитавани от кефал. В практиката съм си изградил теория, която ми помага по-лесно да открия подходящите местообитания, да провокирам кефала с актуални примамки и същевременно да съумея да запазя спокойствието му в обичайно бистрата вода.
Специфичното му зимно поведение ме принуждава да отпиша някои от атрактивните и резултатни летни методи на риболов като мухарката, булдото, дори в голяма степен и блесните. През зимата се налага да акцентирам предимно в риболова на плувка и то с безспорен приоритет на естествените примамки.
При риболов в маловодни реки изхождам от факта, че през студената част от годината тази риба е по-статична, избягва дългите преходи или скоростните изяви, характерни за по-топлото време. Снижените енергийни разходи намаляват нуждата й от храна, а това означава, че рибата бързо се засища. От друга страна, слабата подвижност притъпява хищническия инстинкт и тя се придържа към поведение, характерно за мирните риби. Бистрата и сравнително плитка речна вода допълнително изострят вродената й недоверчивост. През зимата кефалът е още по-плашлив и рядко се застоява в открита вода или в огрени от слънцето участъци. По-вероятно е да го намерим спотаен сред стъблата от шавари или друга растителност, поединично или на малки стада. Тихата, почти стояща вода, която е и по-затоплена, като че ли го блазни повече. Рибите бавно обикалят площ с малък диаметър, като внимателно следят обстановката наоколо.

Тактиката
на риболова се състои в това, с възможно най-фина постройка на линията да се притаим така, че да не афишираме присъствието си, и бавно, без резки движения, да спуснем стръвта в близост до пасажа. Ако няма възможност да установим присъствието му, ще се наложи да го потърсим в предполагаеми участъци с тиха или бавно течаща вода, около или сред подводна или крайбрежна растителност. Това може да са отделни глухи ръкави, залети крайбрежни ями или бавни вирове със слабо течение. В спокойна вода стръвта трябва да е непосредствено до дъното, но без да го докосва. Следва търпеливо очакване при пълен покой в продължение на 10-15 минути, в които рибите ще се успокоят и евентуално ще решат да опитат храната. Но и тогава проявите им са пестеливи, без резки движения или ефектни забивания на плувката. Понякога тя ще трепне веднъж-дваж, друг път ще затрепти едва забележимо, но по-продължително. Ако сполучим със засичането, вероятно ще се учудим на несъответствието между нежното кълване и габаритите на едрия кефал.
Не винаги обаче обстановката позволява да се практикува стационарен риболов. Има реки, където липсват подходящи участъци със спокойна вода и е наложително рибата да се търси в самото течение. Бистрата вода, с почти повсеместна видимост на дъното, не ми даваше надежди да очаквам удар в участъка пред мен. Промяната в тактиката ми помогна да извадя три средно големи кефала от три различни места. Учудих се, че в този ден той се оказа по-устойчив на студа дори от бабушката. Кефалите извадих без да ползвам захранване. Ако то е ефикасно за бабушката, в тази тънка и прозрачна вода би означавало, че само ще събуди подозрения у далеч по-недоверчивия кефал.

Линията
При риболов в спокойна вода изборът на оптимална линия е в диапазона 0,10-0,12 мм за влакно и № 14, дори № 16 за кука. Плувки, по-големи от един грам, не са необходими. Ситуацията в течаща вода се променя и точни правила за постройката на линията няма. Просто трябва да се балансира между допустимите размери, съобразно мнителността на рибата, и необходимостта от устойчива позиция на линията според силата на течението. За избора на прът и макара няма някакво специално изискване. Все пак дължината на пръта трябва да е достатъчна, за да може при нужда стръвта да се пуска плавно във вертикална посока, за да се избегне шумното цопване. Телескопите тип "камшик" може да вършат добра работа там, където няма масивна крайбрежна растителност, която би ограничила възможностите за свободни манипулации.

Примамките
Диапазонът на евентуалните примамки също не е особено голям. Сега ги няма нито насекомите, нито плодовете, нито достъпните дънни организми. Ограничаваме се с тестените храни - тесто от спринцовка, троха, кус-кус и универсалните червеи - торни и бели. Може би е уместно да се провокира апетитът на кефала и с някои типично зимни деликатеси - пилешки дроб или черва. За тях обаче ще е нужна по-едра кука от споменатите по-горе. На пилешки дроб съм изваждал добри кефали, но не бих казал, че увлечението им по тази стръв е трайно. Направих успешен излет и улових няколко кефала по тихи вирове в участъци. При следващия опит след няколко дни обаче нямах нито един удар.
Наблюденията ми показват, че тестото от спринцовка е най-сполучливият вариант за стационарен риболов, където ще разчитаме на принципа на надхитрянето. Поне до такова убеждение съм стигнал при проведените редица практически занятия. Дори и в най-студените дни кефалите не са безразлични към него. Вярно, поемат го плахо, с опипване, сякаш да проучат вкуса му, но това е достатъчно, за да ни дадат шанс за резултатно засичане. Вероятно повишената мнителност и дългото време, с което разполагат, за да разгледат стръвта, е наложило да се ползват дребни куки и то задължително прикрити в примамката. В течащата вода имаме известно предимство, че рибата е по-решителна към движещата се храна. Ако се наложи динамичен риболов с носена от течението стръв, може да се разчита на торни и бели червеи. В различни дни и при различни маршрути съм имал успехи и на торен, и на бял червей. Все пак мисля, че торният червей е една от специализираните зимни примамки за кефал както в течаща, така и в спокойна вода. При наличие на бабушка в реката едва ли ще можем да разчитаме на бели червеи за целенасочен улов на кефал.
Който тръгва към реката за количествен улов, а не заради самата тръпка, по-добре да изчака до пролетта.