Популярни места за скобарски риболов

Автор: Добри Добрев

Едва ли има друга по-противоречива риба от скобара по нашите водоеми. Някои не го долюбват поради недотам вкусното му месо, пълно с плътна "арматура" от кости, други не харесват капризите му, трети пък не си падат по зимния риболов, когато скобарите са в стихията си. И все пак привържениците му надделяват. Нещо повече - има много заклети фенове на специфичния скобарски риболов. Със застудяването на времето и постепенното оттегляне на топлолюбивите риби, вниманието все по-често се насочва именно към скобара, за да достигне своя апогей в типично зимните месеци, когато на някои от култовите скобарски сборища по големите ни реки става истинско стълпотворение от мераклии. Често даже се стига и до нощни вахти през зимата, за да се запазят за следващия ден най-перспективните позиции.

Гонени от инстинкта на типично пасажните риби, допълнително малтретирани от многобройните ята корморани, които са обичайно явление през зимата, скобарите се събират на големи стада и за дълго време през зимните месеци обитават строго определени райони, обикновено в близост до населени места, където кормораните избягват да демонстрират ловните си умения. Имам преки впечатления по две от най-популярните наши реки - Струма и Искър, и бих желал да очертая някои от районите, които са били най-посещавани от въдичари през последните няколко зимни сезона, както и някои особености на риболова по тези места.

Ако хвърля поглед по цялото протежение на Струма, вероятно би трябвало да започна от участъка при село Невестино. В една отсечка от няколкостотин метра между двата моста през зимата се събират стотици въдичари. Сигнал за масова "атака" на тези места обикновено е вестта, че рибата е започнала да кълве на гола тройка.

В късна есен все още може да се излъже по нещо и на бял или торен червей, но веднъж посегнал към тройките, по-натам скобарът почти не обръща внимание на естествени примамки. И едва ли ще срещнете въдичари да го търсят с други средства. Говоря за спортни методи, защото винаги ще се намерят и тарикати, които да опитват лесен улов със забранени от закона средства.

Вировете около село Пастух са следващото популярно място. Там реката предлага разнобразна обстановка - има дълбоки вирове, има и хубави разливи. Рибата не винаги е в един и същ участък. Случвало се е късметлиите да я ловят през целия ден, а въдичари, разположени на същия вир, но малко по-встрани, да си останат само с надеждите. В този смисъл шансът често играе важна роля за резултатите от излета. Понякога движението на пасажа се познава по извадените риби. Наблюдавал съм следната картина. Дълго време никой от присъстващите във видимата полоса не вади риба. От най-левия фланг правят сефтето, после скобар вади следващият въдичар, след минути кълве и на съседа му. Докато премине пасажът, почти всеки изважда по някоя и друга риба. При връщането му пък офанзивата започва в обратна посока, но пак за кратко. Въпреки, че през зимата рибите не правят големи преходи, поне в рамките на един вир често менят позицията си.

В недалечното минало около Бобошево бяха като че ли най-известните скобарски места по зимна Струма. С построяването на новия мост големият вир при казаните се загуби и реката донякъде промени своя облик. Сега най-често въдичарите се задържат над стария мост, в района на помпената станция. Някои слизат и надолу, където в рамките на градчето има няколко много подходящи вира.

Може би най-титулувано място през последните зими са вировете при "Монца", малко след Благоевград. Под самото заведение, а и надолу, до моста на шосето за Кулата, реката е умерено бърза и оформя сравнително равностоен участък на голямо разстояние. В благодатни дни, когато рибата е благоразположена, оттук никой не си тръгва без улов, а някои дотолкова се увличат, че забравят за всякакви норми. Добрите вести бързо се разчуват, тръгне ли рибата, наоколо може да се срещнат автомобили с регистрационни номера от няколко области. И тук през зимата никой не мисли за естествени примамки, щом излезе модата на нейно величество Голата тройка. Коментарите се свеждат преди всичко до печелившия за момента цвят, понеже рибата изобщо не е равнодушна към оцветяването на тройката. В миналото се практикуваше улов с оксидирана (черна) тройка, после включихме и бялата, а вече приоритет имат червени, зелени и... кой знае още какви.

В миналото, в различни периоди от зимата рибарски сборища, предизвикани от изобилието на скобар, имаше по вировете край село Железница и около мостовете при Симитли и Крупник.

През последните години река Искър сериозно конкурира Струма по отношение на зимния скобарски риболов. Едва ли има запален скобарджия от Западна България, който да не е посещавал или поне чувал за вировете край село Радовене, в околностите на Роман. Реката е опасана с масивна растителност и местата са обособени, а най-населените с риба - ограничени. Там присъствието е буквално денонощно. Даже по-заможни въдичари наемат местни момчета за пазене на място срещу заплащане. Доходен бизнес при тоталната местна безработица.

По-натам следват вировете край психиатричната клиника в Карлуково. Освен с автомобил там има и друга възможност за достъп. Жп линията София - Червен бряг - Варна минава над реката и пътническите влакове спират на гара Карлуково. В един период през миналата зима този район беше сред най-перспективните по цялото средно течение на Искър. Край село Реселец реката се разлива, течението се забавя и се оформят редица примамливи скобарски места, посещавани през зимата.

Като че ли вирът над моста за село Сукаче в рамките на Червен бряг е най-популярното зимно сборище на рибари по Искър. Освен местните хора тук има всекидневно присъствие от софиянци и плевенчани. Скобарът се лови на приливи и отливи от ноември та чак до март, като и тук най-сигурната примамка за целия зимен сезон е голата тройка в различни цветови нюанси. За разлика от Струма обаче, тук белият червей не е за отписване. Не само заради скобарите, които го приемат, особено ако се прибави известно количество в захранката, но и заради присъствието на солидни бели мрени.

Впрочем, редно е да се отбележи различието на двете реки по отношение на съпътстващите скобара риби. Не, че разнообразието е голямо, но освен скобар винаги може да се очаква и нещо като допълнение, като гарнитура към основното ястие. За Струма това безспорно е морунашът. Лови се успоредно със скобара, понякога дори е по-активен от него. Рядко, по-скоро епизодично може да се обади кефал. В това отношение Искър има известно предимст во, понеже като алтернатива на скобара в повечето случаи се явява бялата мряна. Едва ли може да има недоволен въдичар от възможността да се пребори с тази силна и атрактивна риба. В отделни меки дни, дори и през зимата около Червен бряг се изваждат каракуди, но те са на определени места, където водата се укротява, забавя ход или оформя обратно течение. Кефал също посяга през зимата.

С изброените, все популярни места по двете реки не считам, че съм описал всички възможни маршрути за зимен скобарски риболов. Обръщайки се назад в годините, забелязвам, че всяко от тях е било атрактивно за определен период или през определена година. Може дори да се каже, че не всяка зима скобарите показват еднаква активност. Преди две години имаше бум на скобарските фиести по река Искър, през миналата зима резултатите бяха значително по-скромни. По отношение на Струма там изявите му като че ли са по-постоянни.

Какво ще ни предложат реките през предстоящата зима - тепърва ще разберем. Може би ще се открият нови култови места, може скобарите да ни изненадат с нови претенции. Във всеки случай предстои поредният скобарски сезон с всичките неизвестности около улова на тази популярна риба. Ясно е, че не на всеки излет ще го случим в настроение - нормално е, като знаем колко е чувствителен към атмосферните условия. Но когато пък имаме шанс да е активен, изживените емоции топлят така, че се забравят всякакви зимни несгоди.