Заблуди при риболова с воблер

Стамен Дулевски

През последните две-три години в българския риболовен печат се изписаха стотици статии, свързани с риболова на воблер. В много от тях има истини и факти, черпени от практическия опит на авторите, но има и материали (и то много на брой), които само могат да заблудят тепърва навлизащите в този спорт. Тези заблуди (мога да ги нарека и лъжи) трябва да лежат на съвестта на авторите си (от колегиалност няма да споменавам имената им), които в много случаи пишат без да имат достатъчно практически опит в този риболов.

Лично аз ходя за риба повече от 15 години, а в последните 4-5 години се занимавам единствено с риболов на воблер. Имам над 200 излета с тази изкуствена примамка и смея да твърдя, че въпреки сравнително скромния ми практически опит, мога да установя някои закономерности в този вид риболов. Бързам да уточня, че говоря за риболов на воблер от брега, при който досега с променлив успех съм хващал речен кефал, пъстърва (балканка, американка и сивен), костур, щука. Хващал съм инцидентно и скобар.

Основните заблуди, свързани с риболова на воблер, които ме провокираха да напиша тази статия, са:

1. Воблерите на "Рапала" са най-добрите.

Нищо подобно! Може да са най-добри при риболов от лодка, но при риболов от брега това съвсем не е така. Имам около 25 воблера от всякакви марки и от практиката съм се убедил, че за гореизброените видове риба най-добра работа вършат воблерите на "Ружно паче" (всички модели). Досега сръбските "грозни патета" никога не са ме подвеждали. На второ място поставям воблерите на "Profi", но само от серията 4 см, 7 грама, потъващи, въпреки някои техни дефекти: тройките са им слаби и трябва да се подменят, а пък лопатките им лесно се отлепят и затова е желателно предварително да ги заздравим с каноколит или друго лепило. Според мен този модел на "Profi" (4 см, 7 грама, потъващ) е най-добрата примамка за пъстърва по високопланинските ни езера. На трето място поставям воблерите на "Рапала". Въпреки отличната им изработка, те имат един съществен недостатък (освен цената им, която е два пъти по-висока от тази на "Ружно паче" или на "Profi") - лопатките им са доста малки по площ, което намалява значително вибрациите (играта) на воблера. Има модели на "Рапала", които са с по-големи лопатки, но те са предимно по-едри воблери (над 5 см), които за българските условия не вършат работа освен при влачене от лодка.

По-нататък в класацията няма да споменавам имена на марки воблери, за да не се обидят някои фирми вносители и да ме обвинят в "човек на конкуренцията". Признавам си, че не съм ползвал всички марки воблери, които са на риболовния пазар (идва ми наум за тези на "Аби Гарсия"), и затова не мога да дам оценка за тях.

2. Голяма риба се лови с голям воблер.

Това твърдение също не е вярно. С малък воблер може да уловим както маломерен костур, така и трофейна щука. Според мен за риболов от брега най-подходящите воблери са с дължини 3, 4 и 5 см. Колкото е по-малък воблерът, толкова по-добро е кълването (с по-голяма честота). Трябва да се намери оптималният вариант, при който воблерът хем да е достатъчно малък, хем да може да се замята на достатъчно разстояние.

3. Потъващият воблер е за дълбоки води, а плуващият - за по-плитки.

Вярно е само донякъде, защото има и обратен вариант - с високо вдигната пръчка можем да водим потъващ воблер на дълбочина до 20 см от повърхността, а пък с необходимото утежняване с плуващ воблер се облавят и най-големите дълбочини. По принцип потъващият воблер (като по-тежък) се използва за по-далечни замятания, а плуващият за по-близки. Плуващият се използва и за прекалено бистри, плитки или силно обрасли водоеми, но според мен по-универсалният воблер е потъващият.

4. Воблерът трябва да се води бавно и неравномерно.

Това твърдение се среща масово в риболовния печат и според мен категорично не е вярно. Аз (и всички, които познавам да ловят на воблер) водя примамката равномерно и средно бързо. Според "експертите", така няма да хвана никога риба. Да, ама не! Колкото по-бавно се води воблерът, толкова неговата игра "замира" и той се превръща в едно най-обикновено парче дърво (или пластмаса). С увеличаване на скоростта на водене се увеличават и вибрациите, което всъщност провокира рибата да кълве. Естествено, не трябва да се прекалява и с много бързо водене на примамката, защото рибата няма да има възможност да реагира на преминава щата стръв. Скоростта зависи и от наличието (или липсата) на течение, а също и от желанието ни да водим воблера на определена дълбочина.

5. Цветът на воблера има значение за кълването.

От практиката съм установил, че цветът няма никакво значение за кълването. Когато рибата е активна, тя налита на воблери с всякакъв цвят, а когато не е, трябва да я предизвикаме не с промяна на цвета на воблера, а с промяна на размера му (към по-малък).

6. Плуващият воблер има по-добра игра от потъващия.

Тук също може да се спори. Играта на воблера не зависи толкова от неговото обемно тегло, колкото от формата и големината на лопатката му. Ако тя е по-голяма, съответно и играта на воблера ще е по-добра. В досегашния ми опит в риболова с воблер по-голям успех съм имал с потъващи модели.

В заключение се надявам да съм бил полезен на всички колеги с гореизложените констатации при риболова с воблер и пожелавам "Наслука" на всички почитатели на спининговия рибол