Забраната за улов на пъстърва вече падна

Край на неколкомесечното чакане! От изминалия уикенд пъстървовите риби вече са разрешени за риболов по реките и езерата ни. Екземплярите от този вид се различават коренно от останалите по отношение на биологичните си навици. Пъстървите се размножават през най-студените месеци от годината. Те започват ухажването си още през октомври и се предполага, че до края на януари трябва да са извършили родителския си дълг. Докато рибите са заети с любовните си игри, риболовът им е строго забранен. През този период те загубват до голяма степен инстинкта си за съхранение. Излизат по плитчините на езерата, а в реките често плуват като зашеметени. В такова състояние рибите могат да станат лесна плячка, както за въдичарите, така и за бракониерите. На всичкото отгоре популацията им намалява все повече от година на година и грижите за опазването на пъстървата трябва да бъдат още по-засилени. През първия уикенд на февруари забраната пада. У нас могат да се хванат няколко вида пъстървови риби. Най-разпространени са балканската или известна още като речна пъстърва, дъговата (американска) пъстърва и сивенът. За изключително рядка слука се счита улавянето на дунавска пъстърва, черноморска пъстърва и езерна сьомга. Забраната пада и за други два силно намалели вида - чудския сиг и пеледа. Сигът е една от най-студенолюбивите риби. Той не понася температура на водата над 20 градуса, в противен случай умира. Обитава много дълбоки, чисти и студени води. У нас се среща в язовирите "Искър", "Душанци" и "Кричим". Другият почти изчезващ вид - пеледът, все още може да се улови само по някои от язовирите в Родопите. Далеч по-разумно е да насочим вниманието си към планинските реки. Въпреки че температурата на водата все още е твърде ниска и пъстървите не се хранят активно, шансове за успех има. За целта запалените риболовци масово атакуват реките, които водят началото си от карстови извори. Такива са Златна Панега и Искрецка. Карстовата вода поддържа повече хранителни вещества за пъстървите и в такива условия те могат да достигнат до внушителни размери. В района на едноименното село Златна Панега са улавяни балкански пъстърви по 4-5 килограма. По това време от годината най-апетитни за рибите са естествените примамки, като белите и земните червеи. От няколко години безспорно най-добрата стръв се оказва камолата. Тази ларва не се среща у нас, затова се доставя специално от Италия. Наподобява бял червей, но е много по-едра и трябва да се закача внимателно на куката, защото лесно се наранява. Всякакви видове ларви на насекоми представляват интерес за пъстървите. Хитовата примамка за дадена река зависи най-вече от това с какво е свикнала да се храни в естествените си местообитания. В менюто на рибите задължително влизат животинки като ручейник, лежляк, бабак. Този вид риболов може да се извършва на плувка с болонезе или пък само с директен (гол) телескоп без тежести и сигнализатори. Колкото по-опростена е линията, толкова по-непредпазливи са рибите. Най-етичен е риболовът на пъстърва с изкуствени примамки като блесни, воблери, туистери и др. Съществуват най-различни модели по отношение на игра, окраска и тегло. Опитните пъстърваджии споделят, че балканките налитат най-често на блесни, оцветени с червени или черни точки. Пъстървата е канибал и самоизяжда поколението си, затова примамки, наподобяващи малки рибки, имат голяма ефективност. Мухарският риболов добива все повече популярност в последните години. Благодарение на специален шнур можем да поднесем възможно най-естествено стръвта в близост до рибата, без тя да се усъмни в каквото и да било. Използват се сухи и мокри мухи, или нимфи с утежнения, като всички те се изработват от изкуствени материали. Изваждането на закачената риба се извършва чрез кепче, наподобяващо ракета за тенис. Всеизвестно е, че пъстървата прави ефектни скокове над водата в опит да се освободи от куката, затова трябва да се подсигурим срещу евентуално откачане. Според Закона за рибарството и аквакултурите след еднодневен риболовен излет имаме право да задържим със себе си до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. Въдици може да се замятат само през събота, неделя или празнични дни. Ако случайно закачим риба от тези видове в друго време, задължително трябва да я върнем обратно. Съществуват и минимално допустими размери за рибите, които можем да сложим в живарника. Най-завишени са критериите за балканската пъстърва - 23 см. При дъговата пъстърва котата е 22 см, а за сивена - 20 см.

/Добромир Добрев; Труд