неделя, 20 декември 2009 г.

ИАРА

Управляващият орган на Оперативна програма за развитие на сектор"Рибарство" издаде Заповед за отваряне на мярка 2.6.


Приемът на проекти стартира от януари 2010 г. София, 16 декември 2009 г. - Управляващият орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" издаде Заповед за отваряне на мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от проритетна ос 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура". 15 работни дни след обявяване на заповедта за отваряне на мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" стартира приема на проекти. По мярката ще се подпомагат проекти, насочени към изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на предприятия в сектор "Рибарство". Преработвателните и търговските предприятия могат да се възползват от съфинансиране за някои от следните сектори: Сектор 01 – Увеличаване преработвателния капацитет чрез изграждане на нови преработвателни единици и/ или разширение на съществуващи; Сектор 02 – Изграждане, разширение, оборудване и модернизация на преработвателни единици с цел подобряване хигиената и условията на труд, опазване на околната среда и внедряване на производствени системи за контрол на качеството и технологични иновации; Сектор 03 – Изграждане на нови пазарни структури; Сектор 04 – Модернизация на съществуващи пазарни структури. Помощта по тази мярка приоритетно ще се предоставя на микро-, малки и сердни предприятия. За мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура", финансовото подпомагане ще бъде 60 % от размера на одобрените и реално извършени инвестиционни разходи. От тях 75 % ще бъдат осигурени от Европейския фонд по рибарство и 25 % - национално съфинансиране. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект не трябва да надвишава левовата равностойност на: 1 000 000 евро по сектор 01 и сектор 02; 3 000 000 евро по сектор 03 и 300 000 евро по сектор 04. Минималната финансова помощ по проект не трябва да бъде по-малка от левовата равностойност на 10 000 евро. Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за целия програмен период на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" за един кандидат не може да превишава левовата равностойност на: 2 000 000 евро по сектор 01 и сектор 02; 6 000 000 евро по сектор 03 и 600 000 евро по сектор 04. За безвъзмездна финансова помощ могат да кандидатстват юридически лица или еднолични търговци, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите. За подпомагане по сектор 04 се допускат само юридически лица, регистрирани съгласно чл. 14 от Закона за стоковите борси и тържищата. За съществуващи обекти по сектори 01, 02 и 04 кандидатите за подпомагане трябва да са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните (ЗХ) или чл. 229, чл. 262 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). # # # За Мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" Подробности и информация по отношение условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.6. "Инвестиции в преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" могат да бъдат намерени в Наредба №8 от 30 март 2009 г. на следния линик: http://oprsr.government.bg/wp-content/uploads/2009/12/Naredba-8-ot-30.03.09.doc За информация: Ани Брезоева, PR ИАРА + (359) 889 440 678 abrezoeva@gmail.com

неделя, 13 декември 2009 г.

Няколко порции риба седмично намаляват риска от внезапна сърдечна смърт

Петгодишно проспективно (напред във времето) проучване на 20 500 американски лекари (мъже на възраст от 40 до 84 г.) потвърди хипотезата, че омега-3 мастните киселини на рибата имат антиритъмни свойства. По-ранни наблюдения при кучета и примати също показаха, че включването на една порция риба в седмичното им меню намалява наполовина риска от внезапна смърт, дължаща се на спиране на сърцето (сърдечен арест).

Лекарите, участвали в мащабното проучване, били разпределени в четири групи в зависимост от честотата на рибната им консумация. С най-малко сърдечни проблеми, включително фатални за живота аритмии, се оказали консуматорите на 1-2 рибни порции/седмично. При тях бил регистриран наполовина по-малък риск за живота, в сравнение с колегите им, които се хранели с риба един път в месеца.

Редовният хранителен прием на поне една порция риба (80 -110 грама) в седмицата може да намали риска от внезапна сърдечна смърт сред общото население, заключиха авторите на проучването.

Хората, които не обичат особено много рибни ястия, могат да въздъхнат облекчено. Не е нужно да се консумират над 2 порции в седмицата, защото това не предлага допълнителна сърдечна защита, показват също данните от проспективното проучване.

Омега-3 мастните киселини са важен градивен елемент на всички клетъчни обвивки. Притежават противовъзпалителни и антидепресивни свойства. Изглежда, че оказват благоприятен ефект не само при хората с ритъмни нарушения на сърцето и повишен холестерол в кръвта, но и при хората с улцеративен колит, ревматоиден артрит, бронхиална астма и депресия. Свързани бяха и с намален риск от ацидоза.

С по-високо съдържание на омега-3 мастни киселини са скумрията, сьомгата, тонът, сардините, херингата, леферът, рибата-меч и “кралската“ (розовата на цвят) пъстърва.

Източник:http://www.lekar.bg

393-килограмова риба е BG рекорд в Дунав


Най-голямата риба, уловена в Дунав, е моруна, която тежи 393 кг. Това съобщи Величко Атанасов, уредник в Музея на дунавския риболов и лодкостроенето в Тутракан.

Моруната е попаднала в рибарска мрежа през 1946 г. във видинското село Връв. Този вид риба се хващал с кърмаци, които вече били забранени, но пък можело да се видят в музея, уточни Атанасов. Най-големият сом, който бил уловен в Дунав, тежал 285 кг. Носели се слухове,че в реката можело да се хванат и риби по 1200 кг. Тези твърдения обаче не били доказани, казва експертът.
Източник:http://www.trud.bg

Виц за зимният риболов


Тръгнал един любител на зимния риболов за риба. Пробива си той дупка в леда, намества си столчето и изведнъж чува мъжки глас:
- Тук няма риба.
Станал човекът, дръпнал се на няколко метра встрани, пробива дупка в леда и пак се чува:
- Тук няма риба.
На третия път не издържал и попитал:
- А кой говори?
- Директорът на пързалката.

ОСОБЕНОСТИ НА ЗИМНИЯ РИБОЛОВ


Зимните условия за риболов са доста трудни. Студът създава пречки не само при монтажа и контролирането на линията, a при боравенето със стръвта и дори при работата с пръта и макарата. Да не говорим, че влияе и на поведението на рибите. За колеги без особен опит в зимния риболов може би ще е добре да знаят нещо повече и да вземат съответните мерки, преди да са се сблъскали с това непредвидено (или подценявано) усложнение, което на практика може да им осуети намеренията.

Но първо няколко предложения - къде, какво и как.

Язовир „Душанци”
Душанци, при продължителни студове, влиза в списъка на замръзналите водоеми, макар ледът да не е масивен. Трябва да се има пред вид, че при омекване на времето, обаче, ситуацията се усложнява. В устието, при вливането на река На язовир ДушанциТополница, се практикува подледен риболов с традиционните похвати, като уловените риби са предимно костури и бабушки. Наскоро карловски рибар извади 2-килограмова платика, което си е страхотно постижение, откъдето и да се погледне.

Язовир „Ал. Стамболийски”
Тънката ледена покривка, която обхваща част от повърхността на язовира, не е надеждна и не бива да се поемат рискове. По-добре е да се търсят незамръзнали участъци, каквито има след временно затопляне на времето. Най-достъпен през зимните месеци е костурът, може да се обади и бабушка, но тя се търси на голяма дълбочина, с леки такъми и фин монтаж. Приоритетните примамки са пинки, бели и торни червеи. Местните капацитети не отхвърлят и житото, щом става дума за улов на бабушка.

Река Струма
Периодите на ледоход в най-студените януарски дни като че ли замразяват и живота в реката. При леко "разхлабване" на времето, по Струма веднага се забелязва оживление. Нивото се вдигна от разтопения сняг и водата се размътва. Това се Скобарът е често срещан в Струмаотразява и на поведението на рибата. Прави впечатление, че тук-там се хвалят с улов на скобар и на естествена стръв, най-често бял червей. Доскоро по култовите риболовни места властваха тройкаджиите и всякакви опити да се съблазни рибата по друг начин отиваха на вятъра.

И сега съветите. Ако синоптиците говорят за минусови температури, очевидно ще имаме проблеми с водачите на предстоящия риболов. Все пак важно е какви стойности на термометъра се очакват. Ако ще е малко под нулата, с изгледи към затопляне, не е толкова страшно. Обикновено проблемът се явява в сутрешните часове, когато е най-студено. След това времето омеква и забравяме за неприятното обледеняване.

Ако, обаче, се очакват трайни минусови температури, просто ще трябва да се съобразим с времето. При избора на такъми не бива да залагаме на мачов прът или болонезе с много водачи, понеже при тях отворът е минимален, особено във връхната част, която е най-податлива на допир с водата.

Трябва да уточня, че проблемът се явява най-вече при интензивен риболов (на спининг или на плувка), понеже тогава влакното е в почти непрекъснато съприкосновение с водата. Поради това по-широките водачи са за предпочитане. Сега може да пренебрегнем тежината на пръта и да потърсим вариант с не дотам качествена изработка, но с по-голям диаметър на водачите.

Когато е много студено, всичко просто замръзва...Ако въпреки оптималния за деня избор на такъми обледяването е факт, просто ще трябва да противодействаме на леда. Най-лесно е моментно задържане на върха в шепата или продухване с уста – топлият въздух бързо топи ледената корица. Процедурата се повтаря и по следващите най-близки водачи, ако видимо са обледени.

Задължително е, обаче, ледът да се премахне изцяло - остане ли ледено топче на влакното, още при следващото навиване то отново ще се превърне в стопер при достигане на първия водач и процедурата ще трябва да се повтаря. В умерено студено време, след всяко продухване, би трябвало да може безпроблемно да се заметне поне три-четири пъти. При незначително обледяване продухването е често прилаган трик. Някои колеги постигат по-бърз ефект с лапане в уста на върха, но това все пак крие рискове – не е ясно каква е чистотата на водата.

По-надеждно е да се снабдим със специална смазка против заледяване или поне с шишенце глицерин, който се намира във всяка аптека. Това помага донякъде, но процедурата трябва да се повтаря през известно време, за да има дълготраен ефект. Ако през деня температурата видимо спадне и отиде в критично ниски стойности (-10' C) всякакви опити да се предпази влакното и водачите от обледяване стават напразни. Тогава най-разумната идея е час по-скоро да се потърси подслон и топлина.

Наслука!

Автор: Младен Добрев

Дунавската пъстърва (Hucho hucho)


Нито дъговата, нито нашата балканска пъстърва, нито внесената неотдавна у нас езерна сьомга могат да й съперничат. Ако дунавската пъстърва достигне пределната си възраст от около 15 години, теглото й може да надхвърли 50 кг, а дължината и да достигне около метър и половина. Нейният братовчед тайменът (Hucho taimen) пък се нарежда сред най-едрите пъстърви в света, а може би е и най-едрият. С огромните размери, които може да достигне - над 80 кг тегло и над 1,5 м дължина, той превъзхожда дори тихоокеанската гигантска сьомга (Oncorhynchus tsha-wytscha). Впрочем дунавската пъстърва и тайменът си приличат много по външност и затова като сигурна разлика между тях се посочва броят на хрилните им тичинки. Основавайки се на сходството в биологията на двете риби, някои учени считат, че тайменът не е отделен вид, а само подвид на дунавската пъстърва, който се среща в реките на Сибир, от р. Волга на запад до р. Индигирка на изток, както и в някои азиатски езера (Байкал, Зайсан).

Ареалът на дунавската пъстърва е доста ограничен

Тя е разпространена само в река Дунав, като предпочита горното и средното й течение, някои от по-големите нейни притоци и по изключение някои езера. У нас дунавската пъстърва се среща само в река Дунав. Тя се отличава лесно от другите пъстърви в нашите води. Тялото й е удължено, отгоре кафяво или кафяво-зелено, а отстрани сребристо с меден оттенък. Гърбът й е изпъстрен с тъмни овални петънца, които отстрани на тялото преминават в Х-образни или луновидни форми. Главата на дунавската пъстърва е сплесната отгоре, а коремните и перки са изнесени доста назад, почти зад края на гръбната. Люспите, покриващи тялото й, са дребни, между 180 и 200 в страничната линия.

Дунавската пъстърва съзрява полово на третата,
четвъртата или петата си година

Най-често това става на 4-годишна възраст, при дължина около 60 см и тегло 2-3 кг. Размножава се рано напролет. Полово зрелите риби напускат любимите си укрития, разположени по дъното на участъците с бързо течение, и предприемат къси миграции, насочвайки се към по-плитките и по-тихи места в коритото на река Дунав и притоците му. Хайверът си хвърлят в изкопани от женската дълбоки ями в чакълестото дъно. По време на размножаването тялото на рибите добива медно-червена окраска.

Плодовитостта на дунавската пъстърва е сравнително висока и може да достигне 11 717 хайверни зърна. Те са едри (4,5-6 мм) и ярко жълти. След оплождането им родителите ги затрупват с дребни камъчета. Инкубацията трае около 30-35 дни. Личинките остават в близост до мястото на излюпването до момента на резорбиране на жълтъчното си мехурче и започват да търсят дребни безгръбначни по дъното. Младите рибки носят 8-9 тъмни ивици отстрани на тялото си. Те се хранят с малките на шарановите риби и на липана и до есента нарастват до 100-140 грама и 12-15 см дължина.

Животът на дунавската пъстърва протича
изцяло в сладки води

Тя обитава една специфична зона в реките, известна като зона на липана и мряната и никога не навлиза в морето.

Мряновата зона на реките е населена предимно от шаранови риби. Поради силното течение на водата, в нея хищниците сом, щука и бяла риба не се срещат. Тяхната роля тук се изпълнява от дунавската пъстърва. Тъй като тя е хищник, улавящ жертвите си с преследване, за енергията, която изразходва, са необходими и повече калории. Затова възрастните пъстърви се ориентират към по-едра плячка - половинкилограмови скобари, килограмови мрени. В менюто им влизат още речни кефали, кленове, главочи, лещанки и др. Като намалява числеността на шарановите риби, дунавската пъстърва способства за поддържане на запасите на липана, изпитващ силна конкуренция от тях по отношение на храната и укритията. Въпреки че лови и липани, дунавската пъстърва би предпочела да атакува винаги, когато има възможност, по-бавните шаранови риби, отколкото да преследва по-бързия дори от самата нея липан. Причината за богатството на липан в големите немски, австрийски и чешки реки е именно присъствието в тях на дунавска пъстърва. Австрийските учени посочват, че тя има и изключителна заслуга за ограничаване на някои заболявания по шарановите риби, като унищожава болните и изоставащите в растежа. Поради тези причини, както и заради това, че дунавската пъстърва никога не наближава устията на реките и не попада в мрежите на професионалните рибари, тя е била желан обект за аклиматизация. Такива опити са правени в Испания, Франция и Швейцария.

Дунавската пъстърва е изключително
интересен обект на спортен риболов

Тя е сред малкото риби, които могат успешно да се ловят и през зимата. В Австро-Унгарската империя дунавската пъстърва е имала статут на "кралска риба" и уловът й е бил запазен за принцовете и приближените на двора. В Германия, в Австрия и в Чехия тя и днес се счита за трофейна риба. Нейната мнителност, фантастичната и съпротива, когато е закачена на въдица, както и немалките и размери са и спечелили тази репутация. Дунавската пъстърва трудно се лови с изкуствени примамки. Блесните и девоните привличат само младите и неопитни индивиди. Затова баварските и чешките "рибари" предпочитат да я ловят на мъртва рибка. Все пак има една особена примамка, използвана от баварците, която дава добри резултати. Тя се нарича "цоп" и представлява каска от сачми, украсена с множество кожени или каучукови каишки. Предполага се, че имитира ларвата на миногата. С такава именно примамка през 1904 година доктор Хайнц уловил 52-килограмовата дунавска пъстърва, която и до днес е рекорд на Бавария.

Дунавската пъстърва има бяло,
стегнато и вкусно месо

Тя е била любимото ястие на крал Лудвиг II Баварски. И досега месото й се цени много в Германия и в някои немски ресторанти достига цени, до каквито цените на месото на никоя друга речна и дори морска риба не се доближават.

Въпреки зарибителните мероприятия числеността на дунавската пъстърва не е голяма. Причини за това са инцидентните замърсявания, липсата на добри или изобщо на рибни проходи пред язовирните стени, корекциите на речните корита, а също така намаляването на числеността на скобара, който е един от основните и хранителни обекти в Средноевропейските страни.

събота, 12 декември 2009 г.

Отново рибарски виц

По средата на зимата на реката седи рибар и лови риба. Рибата въобще не кълве, а рибарят е премръзнал като куче. До него сяда някакъв старец и започва да вади една след друга риби.
- Ей, дядка, как го правиш това, бе! Аз седя два часа и не съм хванал нищо, а ти една след друга ги вадиш??!!
Дядката:
- Ферфея фряфва се фърфи на фофло….
- Кво, кво??!!
- Хаффам фе ферфея фяфвя се фърфи на фофло фе….
- Кво приказваш, бе? Нищо не ти се разбира…
Дядото с досада изплюва нещо в ръката си и крещи:
- Абе, казвам ти, че червеят трябва да се държи на топло, бе.

Рибарски хумор

През нощта двама рибари били нападнати от комари. Бързо се скрили в палатката. След малко единият се показал навън, за да види какво е положението и видял да се приближава рояк светулки. – Ужас! – извикал той на приятеля си. – Връщат се да ни търсят с фенери!

Десетте Божи заповеди за ловеца:



- Аз съм Господ-Бог...Създал съм ловеца, цар да бъде над всяка твар над земята и връх над земята. Лисицата при лошо време да я търси под земята; заека да варди на кръстопът; на яребици да не стреля, докато не се вдигнат над земята; да стреля на ястреба горе на небето...Ако не улучи, поне ще го прогони...
- Не си прави илюзии (идоли), че всичко, което хвърка, се яде...Барута си не пести, когато трябва да се обучиш в стрелба. Не мисли, че си най-добрият стрелец; на бас за лов се никога не хващай. С жена си в спор при тръгване на лов не влизай;отбягвай прашния път и кашличав другар...
- Не изговаряй напразно...думи, които не разбираш; не спори за животни, които ти са непознати ! Не хули другаря ловец и никога не му завиждай за успешния лов. Не лъжи, защото вредиш на себе си. Не се хвали, не преувеличавай - скромността е добродетел. Не улучиш ли с първата цев, не забравяй, че имаш и втора; не улучиш ли и с нея, казвай истината и не търси предлози - курока си изпуснал или си бил стрелял на сврака...Не стреляй на каскет!
- Шест дни работи, но работи съвестно. Ловецът трябва да бъде трудолюбив. Седмия ден - ден за лов и почивка: на твоята природа посвети...
При лов много не се заморявай, почивка под гъста сянка избягвай; с малко лов се задоволявай, мисли, че господар си ти...Вино с ракия не меси, лютото по-малко употребявай.
- Почитай старите ловци, за да ти бъде добре. Питай видяло и патило. Съветите им никога не пренебрегвай; послушността, другарството да ти бъдат всякога пред очи. В лоша среща не вярвай - суеверен не бъди. Със слаби коне далеч не отивай, кучето си при теб взимай; каруцаря на път не черпи...В ловна чанта стъкло се не държи!
- Не убивай полезните животни, нито повече дивеч, отколкото ти трябва. Не убивай, когато животните се любят и развъждат, защото тогава и змия не ги хапе... Не убивай, за да убиваш!
- Не прелюбодействувай...Тази заповед не се отнася за ловеца...Няма такива ловци.
- Не кради...понеже си волен господар на поля и гори, лозя, бостани и извори...Пази чуждото като свое. Взимай толкова, колкото ти се следва за услугата, която принасяш на земеделеца, лозаря и градинаря, като ги избавяш от вредните животни. Чантата си с грозде не пълни; късай само една диня, ябълки - само три, круши, ако са много сочни, може и до пет...Заекът поврежда за една нощ цял бостан, лисицата - два реда главини...Куче грозде не яде, ловецът не къса зелено...Не кради никога патрони от оставената настрани чанта на другаря! Чуждо ловно куче "по погрешка" не прибирай !
- Не лъжесвидетелствай...Като казваш, че другарят ти е бил с теб на лов, когато и ти сам не си бил там...Защото тогава и двамата сте съучастници в лъжа пред ревнивата жена...Като експерт пред съда, куче никога не надценявай. Истината понякога премълчавай, но лъжата всякога отбягвай...Работи да престанат хората да мислят, че ловецът винаги преувеличава...
- Не пожелавай...нива, дом, жена, магаре, вол, нито слугинята на ближния си другар ловец. Не пожелавай лов, паднал под чужд изстрел...Не пожелавай ! - казал Мойсей последната си дума и се оттеглил на лов -почивка в планината Нево, като оставил храбрия Навин да се разправя с ловците. А гробът Мойсеев и досега никой не знай...

Акулите – любопитни факти


254 вида акули, съществуващи в момента, са регистрирани в списъците на ФАО (Световна организация за хранене и земеделие). Дължината им е от 15 см (Squaliolus laticauclus) до 15 м (безобидната китова акула – Rhiniodon typus)

За 35 вида е известно, че са нападали поне веднъж човека и за 12 вида това поведение не е чуждо.

Най-голямата уловена бяла акула е женска, с дължина 6.4 м, хваната във водите край Куба през 1945 година. Теглото и е било 3312 кг, а обиколката и – 4.5 м и са били необходими няколко камиона, за да бъде натоварена и превозена. Изглежда, че е бил уловен и един екземпляр с дължина 10м, но не съществуват нито снимки, нито доклад от експерти, а само субективни свидетелства. Рекордите са винаги „женски”, защото при акулите женските са с по-големи размери, отколкото мъжките.

Мощността на челюстите на акулата е изключителна: най-голямата регистрирана със специално създаден уред е 3.75 т/см² за акула с дължина 3 м. Мощността на една бяла акула, дълга 6 м, сигурно е много по-голяма, но никога не е била измервана.

Най-бързата акула е акулата мако, която може да достигне 50 км/ч (най-бързата риба е рибата-платно и нейната скорост достига 113 км/ч, след нея е рибата меч, достигаща до 95 км/ч). Скоростта на човека във водата е смешна, дори по отношение на най-бавните риби.

Растежът на акулите е различен в зависимост от видовете, възрастта и зрелостта – от 33 мм до 30 см годишно. Общо взето, той е винаги бавен.

Рекордният брой атаки за дадено място е отбелязан в Дърбан, Южна Африка, през 1957 година със 7 тападения за 107 дни, от които 5 са предизвикали смърт.

През август 1960 година при преобръщането на един кораб в устието на р. Комати край бреговете на мозамбик стадо акули е нападнало оцелелите корабокрушенци, като е осакатило 46 души от всички 49.

Скоростта, с която се възстановяват зъбите на месоядните акули, е от порядъка на 7-8 дни за най-малките от тях и от 6 до 12 месеца за най-големите видове, но тяхното заместване по време на нападение става незабавно.

Акулата може да усети разреждане на кръв от порядъка на една част кръв на петстотин милиона части вода и присъствието на месо от рибата меру – от порядъка на една от десет милиарда части вода.

При някои големи акули всеки семенен мехур може да съдържа от 20 до 25 л семенна течност или 40 до 50 л сперма за един голям мъжки екземпляр.

Между осеменяването и появата на новородената акула изтичат от 10 до 22 месеца – това е една от най-дългите бременности в животинското царство.

Всички акули могат да останат поне 6 седмици без храна; рекордът който е наблюдаван в аквариум, е 15 месеца (подуваща се акула).

Хищникът, от който човек се страхува най-много, в същото време е и един от неговите източници на храна: 306 125 тона или 10 000 полуремаркета е бил уловът на акули за хранителни цели през 1984 г.

Улавянето и по-специално опръстеняването върху грюбната перка е един от методите за изучаване на акулите. Така за 23 години в Калифорния са били уловени и опръстенени 60 000 акули от 47 различни вида. 1900 от тях са били намерени отново, от които една – на 6500 км от Калифорния, а друга – след 19,5 години!

Най-голямата риба, която е била уловена някога със спортна въдица, е една голяма бяла акула, тежаща 1221 кг. Това е станало край бреговете на Австралия с въдица от 60 кг (по данни на Международната асоциация за спортен риболов).

Най-старият предшественик на акулата е бил намерен като вкаменелост. Това е Кладоселахията (Cladoselachia) на възраст 350 милиона години, т.е. 100 милиона години преди появата на динозаврите (човекът се е появил преди 3.5 милиона години).



Използван източник:
Маниге, Ксавие, Акулата – зъбите на смъртта, Изд. „Литера Прима”, 1994

Виртуален риболов за любители


Сигурно обичате да ходите на риба, но през тези месеци риболовът е забранен. Можете да се отдадете на любимото си хоби обаче с играта The Strike от Griffin International, към която се предлага и специална въдица, за да изглежда всичко максимално истинско.
Освен всички атрибути (без кордата, естествено), виртуалната въдица е снабдена и с обратна връзка във вид на променяща силата си вибрация. По този начин ще знаете какво ви се е закачило на кукичката и как да се справите с него.

Играта заедно с въдицата струва $69,99. Виртуални риболовци (неизвестно защо никой не обича думата рибар), могат да станат притежателите на PC, Xbox 360 и Wii.


Мъж изкопа дупка в кухнята си, за да лови риба


Фермер от Чунцин, Китай, е изкопал 15-метрова дупка в къщата си, за да лови риба, предаде Прес асосиейшън.

Ли Хуейян наел 30 души, които за шест месеца изкопали дупката в кухнята му. Мъжът искал да стигне до подземна река, която според него била пълна с риба.

Преди 30 години реката текла над повърхността, но изчезнала, когато местните власти взривили част от планина, за да прокарат път.

След като прокопал път до нея, Ли Хуейян поставил мрежа за ловене на риба. Той построил и стълби, които водят от кухнята до реката и всеки ден слиза на 15 метра под земята, за да провери улова.

Мъжът продава уловената риба и досега е спечелил 2000 британски лири. На едро продаваната от него риба върви по 24 юана /2 лири и 15 пени/, а на дребно - по 36 юана /3 лири и 20 пени/.
Източник:24 Часа

Платика


Описание и особености

Това е риба от семейство шаранови. Отличава се с малка глава, силно странично сплескано тяло с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Аналният плавник е продълговат като кил и около него няма люспено покритие. Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5–6 килограма. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Тялото е широко и приплеснато отстрани. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав, а странично рибата започва да придобива все по-отчетлив бронзов оттенък. Устата е малка, полудолна, но е способна да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска. Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък. Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10–15-сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече є дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15–20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Стръв, захранка и подхранка

Само по изключение можем да хванем платика без яка захранка. Този факт е известен на повечето въдичари. Другото прочуто качество на платиката е, че е крайно внимателна и предпазлива риба, която се плаши лесно от всеки по-силен шум или плясък по водата. Все пак и тя се издава, докато рови по дъното, с характерните балончета въздух по повърхността. При тихи и прозрачни води можем да забележим и леко размътване в зоната на мехурчетата. След като сме избрали място с достатъчна дълбочина – 4 до 6 метра, и подходящо глинесто или тинесто дъно, е нужно да започнем със захранването. Накиснати кюспе, хляб и обикновени бисквити се омачкват много внимателно. Някои майстори препоръчват влажната смес да се претрие през сито, за да няма големи парченца. След това се правят топки, които се мятат в избраната зона, за да се оформи стабилно хранително петно, на което ще разчитаме през целия излет. Подхранката е необходима през останалото време на излета, защото си имаме работа с типично стадна риба. В този смисъл, колкото и да хвърлим – няма риск да прехраним цялото ято. За подхранка вече можем да употребим и елементи от стръвта, с която ловим. Това може да е ароматизиран с анатолово масло или ванилия качамак, парченца торен червей, бели червеи и кастери, варено жито, кускус, по-ситна млечна царевица и т.н. В Англия майсторите гонят платика и на месо от речни миди. То се пробожда на по-едри единични куки, като при нужда допълнително се пристяга с една-две намотки мек памучен конец. Тази стръв няма популярност у нас, но често във водоемите, в които се гони платика, действително живеят и сладководни миди. Така че защо да не се опита и този естествен деликатес.

Такъми

НА ЛЕКО. При риболов на леко, каквато е най-разпространената практика, ни трябва дълъг телескоп. В случай, че ще минем без макара и водачи, той не бива да е по-къс от 5–6 метра, защото ще гоним рибата на значителна дълбочина. При нашите условия, особено ако излетът е в гьол, където са добивани инертни материали, е по-подходящ изборът на телескоп с макара и водачи. Основното влакно на линията е задължително тънко от 0,12 до 0,14. Поводът при това положение е наистина фин – от 0,08 до 0,10. Плувката, от която имаме нужда в случая, е средна на дължина, подвижна с единично закрепване на линията в долния край. Антената є може да е по-дълга, но ние ще я потопим при утежняването. То се извършва най-често с комбинация от разсъсредоточени сачми. Най-долната към куката трябва да се намира на към 40 сантиметра от нея. Това е заради начина на кълването на платиката, която поема стръвта във вертикално положение надолу с главата. Над най-долната сачма често се поставя и още една по-едра междинна. На около 50 см от нея вече идва главното утежнение. Куките за платика малко смущават, като се има предвид големината на противника, но класиката изисква бели, прави и остри от №18 до №14. НА ТЕЖКО. На тежко платика се лови по изключение. Например когато сме убедени, че се е дръпнала много навътре във водоема и дълго не е излизала към брега. Причината може да бъде значително колебание на водното равнище, захладняване на въздуха, при което дълбоката вода е по-топла, или сезонна миграция. Прътът е обикновен дънаджийски освен в случаите, в които ще търсим изключителна далечина на замятане. Тогава ни трябва триметров прът за дъно. Основното влакно може да е по-дебело – 0,22 – 0,24, но поводът трябва да е тънък. Изобщо платката не е специален обект на риболов на тежко у нас. По-скоро тя се лови инцидентно или смесено с едра каракуда или бабушка. Най-често се хваща на линия с хранилка или на “сандвич” – капан с две плочки кюспе, залепени от качамак, като в такива случаи обикновено куките ни са по-едри. Кълването на платиката на тежко е особено и се отличава от каракудското с по-продължителното тресене на шпионката, макар и да прилича на него.

Кълване и момент на засичане

Платиката е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако тя не е легнала на самото дъно. Това може да ни се случи само при положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за да почувстваме прагчето. При поемането на стръвта платиката повдига малката първа сачма и така леко “освобождава” линията. Плувката ни се показва повече на повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често странично, и потопяването. Ако сме с малка кука, засичаме малко след полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме и с т. нар. фалшиво кълване. Това е коварно поклащане на плувката и дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло. Ето защо все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай, че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи, изчакваме повличането и засичаме тогава. Предварително трябва да следим за потопяването на влакното от линията, особено на по-голяма дистанция. На тежко хич не е лесно да се определи моментът на засичането. Движението на шпионката става на ситни тласъци със паузи и разтрисане. При по-изразено движение нагоре си избираме момент и засичаме. Рискът е голям, но платиките рядко опъват както трябва, за да залепят шпионката, пък и често изплюват стръвта и се отказват.

Кулинарни качества

Месото на тази ленива риба е бяло и нежно. Особено при нейната обработка е това, че люспите є са покрити с много слуз. Това налага по-внимателно и дълго измиване на улова. По-дребната е добра за класическо пържене. Средните риби – до кило, се разцепват по дължина покрай гръбнака и след това се режат на парчета. От едра платика може да се очаква и добро пасване в тава на фурна за плакия. Изненадващо е, но месото на тази дънна риба много по-рядко има тинен привкус, отколкото при други видове. Бяло ароматно вино, изглежда, върви най-добре на задушевния, изпълнен с редица тактически подробности разказ за победата срещу коварната предпазлива водна твар, която с вещина и чалъм сме успели да надхитрим.

Морунаш


Описание и особености

Морунашът е риба в екологичен и житейски подем. В последните години срещата с него е все по-честа, и то не само в реките, а и в затворени водоеми. На пръв поглед морунашът силно наподобява скобара. Приликата обаче е повече в силуета на рибата, отколкото в подробностите. Морунашът също е шаранова риба, но като биология е много по-близо до платиките, отколкото до скобара. И при него имаме долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата. Муцуната му пък напомня тази на скобара, но устата на морунаша е много по-различна от неговото длето. Ако гледаме устите им в разтворено състояние, при морунаша имаме кръгла форма, а при скобара правоъгълна. Размерите на морунаша са до 40 см дължина и до 2 кг тегло. Обикновено ловените екземпляри обаче са далеч от теоретичните постановки. В този смисъл улавянето на парче над половинка си е сериозно постижение. Обикновеният морунаш е стадна риба, която се движи на пасажи от екземпляри с еднакви размери и рядко допуска по-едри риби. Гърбът е тъмносив, зеленикаво-маслинен или дори синкав. Страните са сребристи, а долните перки червени като на клен. Гръбната перка е сива, каквато е и опашката. Очите са сравнително големи за размерите му и заедно с издадената напред заоблена муцунка придават вид на постоянна почуда у морунаша. Рибата се среща в Дунав и прилежащите наши реки, но напоследък се появи и в средното и долното течение на Струма, и в някои язовири. Нужно е уточнението, че у нас обитава и още един вид – маришкият морунаш, известен повече с пловдивското си име карабалък. Научното му название е Vimba melanops. Тази риба се отличава лесно от обикновения морунаш с по-малки размери и тегло до 700 грама. При карабалъка отсъства покрития с извити люспи кил зад гръбната перка. Окраската на маришкия морунаш е по-тъмна, а плавниците му са сивкави или най-много жълтеникави. Карабалъкът също е типично стадна риба. В хранителните предпочитания обаче няма съществени различия, затова по-нататък ще говорим само за морунаш. Рибата е всеядна, но с по-голяма охота поема и търси животинска стръв. Червеи, насекоми и ларви са естествената храна на морунаша. Понякога той се съблазнява и от семена, но това става по-рядко.

Стръв, захранка и подхранка

Всеки колега от Пловдив знае, че карабалъкът никога не е един. Следователно като повечето стадни шаранови риби и той се влияе от добрата захранка. Мачкан или стрит хляб, царевично брашно със ситно кюспе помагат при събирането на повечето речни риби. Малко глина или пръст за начална мътилка също няма да навреди, особено напролет или в напреднала есен. Подхранката може да е по-богата на елементи от стръвта като кълцани торни червеи, бели червеи и кастери. Средните и по-дребните торни червеи са класика в стръвта за морунаша. Хирономусите са огромна част от естествената му храна, мамарците също. Белите червеи понякога дават добър резултат, особено при карабалъка. От растителните примамки са важни вареното жито, тестото, кускусът. Топченцето мек стиропор е запазена марка за есента, в случай че потърсите морунаша и на тежко с подхранваща спирала.

Такъми

Специална екипировка за морунаш не съществува. Подходящи са всички добри пособия за речен риболов. Телескопът за плувка с дължина 4–5 метра и среден екшън е достатъчен. Рибата се държи добре при вадене и е борбена като всяка речна твар, но и телескоп без водачи също върши работа. Ако държите на макара – нека тя да е малка, бърза и лека. Заклетите плувкаджии знаят защо. Плувките са малки до средни, но непременно чувствителни и без крещящи цветове. Финият им баланс със сачми се подразбира. Понякога, особено наесен, морунашът дава добре и на дъно с подхранваща спирала. Емоциите при този начин за гоненето му не са кой знае какви, но всеки по-твърдичък телескоп е достатъчно подходящ за целта. Влакната са фини – от 0,16 надолу до поводи под 0,10. Куките са бели прави между №10 – №14 в зависимост от стръвта.

Методи на ловене

Морунашът се гони на плувка в поне 90 на сто от излетите. Риболовът може да започне случайно покрай скобара, речния кефал или мряната. Но това невинаги е така. През пролетта и есента си има период, когато морунашът се държи на големи пасажи и гоненето му обещава сериозен риболов. През лятото може би поради по-голямото предлагане на естествена храна излизат инцидентно единични, но по-едри парчета.

Кулинарни качества

У нас, като изключим явното пристрастие на пловдивчаните към карабалъка, морунашът не е сред ценените риби. Той обаче е много по-вкусен от скобара и месото му е съвсем прилично. В Русия той и сега е смятан за една от най-добрите шаранови риби. Там едрият морунаш се предлага опушен и се цени като изтънчен деликатес от типа “само за гости”. Ние дотам още не сме я докарали и затова без свян “разхищаваме” тази ценност, пържейки я в най-обикновен прозаичен тиган.

Лин


Описание и особености

Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното, ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.

Стръв, захранка и подхранка

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб. Захранката не бива да се поднася по много и с големи шляпащи буци и парчета. Дори плочките кюспе в нея трябва да са по-ситни. Купешките готови смеси са отлични, но малко стрита пръст за начална мътилка не им вреди. Хубаво е все пак предварително очистване на мястото или дупката от растителността. Подхранката е важна, тя успокоява и едновременно настървява лина, особено когато съдържа парченца от стръвта. Изобщо принципът при гоненето на тази риба е тихо, внимателно и спокойно.

Такъми

Оборудването за линския риболов не предполага някаква особена изработка. Това по същество си остава един типичен плувкаджийски сеанс в тихи води. Все пак имаме работа със силен и борбен противник, който живее сред водорасли, шавари и закачки, както се казва – на една ръка разстояние. Прътът ни най-добре да е телескоп от 3–5 метра, а и нагоре. Дължината в случая е предимство, защото позволява да се поднесе стръвта и в по-далечните дупки или направо до задния край на полето от водорасли, след което започва чистата водна площ. Теглото на пръта в случая не бива да ни плаши, тъй като линският риболов предполага чакане с големи паузи, през които въдицата се оставя на стойка или върху шавара. На пръв поглед макарата не е толкова наложителна при риболова на дупка, но често тя ни е нужна за правилното изваждане и водене на закачената риба. По същия начин се мисли и за повода, който мнозина смятат за излишен, предвид неминуемите закачки. Все пак при връзването на по-ситни куки поводът дава удобство и сигурност на възела. За него е достатъчно да издържа около 1,5 кг. За основното влакно, ако се ползва без повод, стига устойчивост около 2 килограма. Линските куки трябва да са здрави и с по-широка плавна извивка. Стъблото им може и да е леко скъсено. За едър лин се слага №8, а за по-капризна стръв като любимите му хирономуси може да се слезе и до №12 – №14. Използваните плувки могат да бъдат подвижни или фиксирани. Големината им не бива да е значителна, но все пак трябва да се виждат ясно от брега. Балансирането им се прави със сачми, докато застанат вертикално в потопено състояние, при което стърчи само антенката. Често този прецизен баланс е свързан и с особеността на линското кълване, което напомня това на платиката. Затова се използва и монтажът с лежаща последна сачма близо до куката. Когато линът поеме, леко я вдига. Това нарушава финия баланс и плувката поляга на повърхността. А какво прави в този момент въдичарят, сигурно вече сте се досетили.

Методи на ловене

Основното гонене на лин се пада на плувкаджийството. При това в повечето случаи “театърът на военните действия” е в близост до брега. Причината за това е преди всичко в типичната дневна активност на лина. Той сутрин и привечер като по часовник излиза да похапне в крайбрежни води. Сутрин доброто кълване е някъде до 9 часа, а привечер почва след 17 и откарва до смрачаване. Само в тихи дни с ръмящ дъждец и облаци активността може да е през цялото време. Обикновено опитните линаджии захранват и почистват няколко дупки. Те периодично ги оглеждат за характерните мехури, които хранещите се риби отделят под водата. На дъно лин се лови почти винаги случайно покрай шарана. Това става обикновено на кюспе или на млечна царевица. Все пак в някои прочути с едър лин водоеми, гьолове и баластриери се замята на тежко и специално за каленик. В такъв случай монтажът е на чепаре или с хранилка. Стръвта са торни червеи, нанизани на грозд, или качамак. Естествено, в такъв случай линията е по-здрава, отколкото за риболов на леко.

Кулинарни качества

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато и да е тя. За нежното, тлъсто и сочно месо на блатната ни пъстърва подхождат идеално ароматни изстудени и резливи бели вина, каквито дал Господ по нашите географски ширини. За подобни случаи французите казват “Благородството задължава” и действително е така – превърнете хващането на вашия лин в подобаващо за уникалността на тази риба събитие.

Мъздруга


Описание и особености

Тази риба е първа братовчедка на речния кефал. И макар че външното сходство в чертите е очевидно, все пак мъздругата е друг шаранов вид. Тя е риба на слабите течения, предпочитаща и избираща тихи, дълбоки и спокойни води. Разпространението є у нас е главно в Дунав и долните течения на повечето от вливащите се в него реки. Инцидентно се среща и в някои язовири в Северна България. В Русия, Беларус, Полша, Чехия и Словакия чиста линия на мъздругата е култивирана и е разпространена като промишлено отглеждан вид. Дори в някои държави от Средна Европа нейна “златна” разновидност, наречена орфа, по традиция се отглежда и от любители в аквариуми като красива декоративна риба. В действителност обаче на свобода братовчедката на клена си е една едра и пълноценна риба за спортен риболов. На дължина мъздругата достига 60–70 см, а на тегло са регистрирани и парчета до 8 кг. У нас тя е по-слабо разпространен вид, но в Дунав все още се улавят екземпляри до 4–5 кила. Главата на тази речна красавица е някак по-малка от тази на кефала, устата є е значително по-малка, а очите за сметка на това са уголемени. Другата сигурна отлика от клена е в това, че при мъздругата аналният плавник е леко вдлъбнат навътре, а при кефала е леко заоблен навън. Мъздругата е много красива и хармонично сложена риба. Люспите є са малко по-ситни от кленските и бият повече на златисто, но невинаги, защото има и съвсем сребърни въдовици. Тялото е странично сплескано и леко нараства във височина. Гърбът е тъмен и сивее. Страните са светли, а коремът сребристо бял. Перките са червено-оранжеви, но през пролетта придобиват и по-ярък червен цвят. Типично всеядна риба, която покрива почти пълно менюто на речния кефал, което е достатъчно известно, за да го повтаряме. Насекоми, тестени примамки, червеи, пиявици, жабчета, рибки са любими и на мъздругата. Все пак едрите парчета минават и на по-специфични храни като линеещи речни раци, попови прасета, дребни мекотели. Начинът на живот на тази плаха и обичаща спокойствието риба не е така добре проучен както на клена. И все пак тя обича да има запас от дълбочина, по възможност дъното да е равно и глинесто или дори с тиня. Малките и средните екземпляри живеят на стада, но големите са самотници. Рибата е активна през цялата година и се лови дори под леда на дупка заедно с костура и бабушката. Но най-добри резултати при нея все пак се постигат през топлите месеци на годината.

Такъми

Захранката и подхранката имат при мъздругата ефект като при клена. По-точно казано, те привличат и задържат дребните и средни риби. При големите обаче нито кюспето, нито готовите вносни смески имат голямо значение. Това е така, защото едрите парчета водят самотен живот, пък и захранката обикновено привлича и други речни видове, чиято компания не е по вкуса на плашливата мъздруга. Всички видове червеи са добра стръв и подхранка. Насекомите, особено летящите и бръмбарите, са отлична пролетна и лятна стръв. Малките до 4 см рибки също. За едра риба изкушение представляват и скакалците, поповите прасета и рачешките опашки. От растителните примамки приоритет имат вареното жито, тестото и качамаците.

Методи на ловене

Основният начин за риболов на мъздруга е на леко. Рибата се търси в места със средна дълбочина и слабо течение. Тя вижда отлично и затова прикриването зад дървета и храсти е, ако не задължително, то поне необходимо. Макар и рядко, мъздруга се лови и на тежко, на чепаре, на спирала или с подвижно олово и на капан с кюспе. В този случай се действа като при търсене на речен кефал. Специалитетът за такива случаи е линеещият рак или рачешката опашка. Спининговият риболов с въртящи се блесни е резултатен, но на клатушка мъздругата почти не удря. Възможен е и риболовът на булдо, особено ако видим, че рибата гони по характерния си шумен начин насекомите по повърхността. Най-добре е това да се пробва при тихо време привечер.

Кулинарни качества

Месото на мъздругата е нежно и бяло с леко сладникав вкус. Ситните плаващи костици са известна досада, която при едрите парчета иска или плакия с домати, или стапяне чрез препържване. Добър вкус, интересна риба, която може да разнообрази всяка трапеза.

Костур


Описание и особености

Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази “победа” обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже. Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, като по дължината на тялото има отчетливи тъмни ивици. Броят на тези прикриващи хищника шарки е от 5 до 9. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. Долните плавници и опашната перка са оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да “закуси” в компанията на дребните рибки. Нощта обаче е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност. Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Женските екземпляри са отчетливо по-едри от самците в пасажа. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Зимата прекарват в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.

Стръв, захранка и подхранка

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки или дори на парчета от тях. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата. Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.

Такъми

Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода. В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва. За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините. Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16. Монтажът най-често е на чепаре. Това е много важно, защото, макар и любител на дълбините, костурът винаги се държи не на самото дъно, а непосредствено над него. При чепарето с долно олово линията се изпъва и стръвта е точно където трябва. За спининг е най-удобно да се доверим на специална екипировка с къс двуколенен прът от леките и с мек връх. Макарата в случая вече ни трябва по-така, с плавен, най-добре лагерован ход, лека и надеждна. Блесните най-често са въртящи се бели и жълти, с обла или продълговата лъжичка. Вирбелът в случая е насъщност. Клатушките са за хептен по-хладно време, а силиконовите туистери – най-вече глави, могат да ни изненадат много приятно. Воблерите са за търсене на нещо по-яко, особено ако водоемът е от чистите и дълбоките. Зимната екипировка е стандартна и е позната на всеки нашенски кандидат-ескимос. Най-характерното за нея са тънките влакна, мормишките и планиращите блесни с по две куки.

Методи на ловене

При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните. На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.

Кулинарни качества

Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но... мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.

Бял амур


Описание и особености

На пръв поглед белият амур поразително напомня речния кефал. Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният. И все пак това е друга риба – при клена чифтните плавници са червено-оранжеви, а тук са опушено сиви. И освен това при белия амур опашната перка е повече изрязана навътре, с по-изразена стреловидност, пък и при нея липсва по-тъмният кант в края, както е при клена. Съразмерно с тялото при амура и устата е по-малка, отколкото при речния кефал, а хрилните капаци са радиално отчетливо набраздени. С една дума, пак става въпрос за шаранова, но за съвсем друга риба. Белият амур, както може би и името му подсеща, е с азиатски произход. Родината му в естествени условия са бистрите води на реките Амур и Усури в Далечния изток. От там поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия растеж рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка. У нас първите амури са внесени още през 1964 година. Белият амур достига до внушителните 120–130 см на дължина при тегло около 35 килограма. Доскоро той бе размножаван само изкуствено, при специални условия, за да бъде предоставян като зарибителен материал на рибовъдните стопанства. В последните две години обаче има все повече увереност, че в нашия участък на Дунав този далекоизточен великан е започнал да се размножава по естествен начин. Като повечето шаранови видове и белият амур е топлолюбива риба. Това предопределя и значителната му активност през лятото, както и понижената му жизненост през зимата. След излюпването си до около година малките на амура се хранят със зоопланктон. После с вече укрепналите си гълтачни зъби рибата преминава към изключително вегетарианска диета с висша водна растителност. Водорасли, шавари, дори тръстиковите полета не са пречка за този истински “воден комбайн”. С педантична методичност той е в състояние да опасе огромни площи, заети от висшата водна растителност. С това си качество белият амур си е спечелил славата на най-добрия чистач на канали и водоеми, който на всичкото отгоре се отплаща на работодателя си с тонове чудесно месо.

Такъми

Ако от един момент нататък прецените, че поредното ви увлечение в риболова ще бъде белият амур, значи трябва да започнете отделна подготовка за срещата си с него. Мнозина майстори по поречието на Дунав, но и от вътрешността на страната, вече са наясно с летния риболов на едрия амур. Повечето от тях приспособяват по някой от най-здравите си шаранджийски пръти за риболова на силното и борбено тревопасно чудовище. Така че никакви илюзии – прътът за риболов на бял амур трябва преди всичко да носи много, но и да има умерено твърд и пъргав връх. В известен смисъл най-доброто, което може да се пригоди за целта, е плътен двуколенен шаранджийски прът с леко скъсен връх. Другият вариант е да си осигурите прът за морски риболов на едра риба, каквито у нас почти не се предлагат. Макарата – шаранджийската или още по-добре яката сомска макара, е единствено достойна за предстоящата битка с водния бик. Някои колеги дори се въоръжиха с мощни мултипликатори за риболова на сом и амур. Влакното също трябва да подобава на мечтите ви. То се подбира от сой, но и достатъчно дебело – поне 0,35 – 0,40. Куките също се избират грижливо, най-вече на здравина, защото при гоненето на амура не бива да са много големи – №2 – №1 за единичните и още надолу за тройките. Предвид на постоянното мощно течение в Дунав оловото за дъно е плоско и голямо, за да не се търкаля. Обикновените кепове не са много читави за срещата с едрия амур, но една остра канджа в такъв случай никак не е излишна.

Методи на ловене

Основният начин за риболов на бял амур предполага замятане на тежко. Ако мястото е тихо, може да се подхрани с кюспе, качамак, жито и наронена млечна царевица. Линията се прави на чепаре с долно утежняване. Обикновено се вързват две куки със стръв млечна царевица. Жилото се оставя свободно, като зърното или зърната се качват по стъблото нагоре. Понякога за стръв може да се сложи и парче от свежо камъшено стебло, изрязано от сочната му долна част. Капанът на кюспе също често е атакуван от белия амур, поради което не бива да се пренебрегва. Нашенският специалитет в надхитряването с амура обаче е типично балканско изобретение за лятото. Става дума за два начина на поднасяне на малки продълговати доматчета от сорта “Пловдивска консерва”. Първият монтаж се прави с тройка, вързана на повод, който се прокарва през доматчето и после се скачва с клупа на линията. Неговата разновидност е да не се слага тройка, а една или две здрави куки, вързани с плетен синтетичен конец. И при двата монтажа се слага с отделен възел с вирбел и плоска дунавска тежест. Замята се внимателно и не много далеч, за да не падне нежната примамка. Вторият монтаж е за по-тихи води и спокойни заливи. При нега се използва специално самоделно направена малка спиралка от тънка тел. Тя нежно се навива във вътрешността на доматчето. Куките се забиват отстрани като при нормалната спирала. Те също са вързани с меки оплетени синтетични влакна.

Кулинарни качества

Общо взето, отлично познат като риба от магазина. В това отношение всяка жена знае повече за анатомията на белия амур и от най-печения въдичар. Бяло, не много мазно в сравнение с шарана месо. Отлично за печене и бавна празнична трапеза. Но ако сами сме го хванали насред тихия бял Дунав – о, тогава това е такова юнашко мезе, че няма стигане.

Распер


Описание и особености

Отличен плувец със стремителен издължен силует. Това е една от нашите най-бързо плуващи риби след пъстървите и скобара. За съжаление не е повсеместно разпространен и затова не са много риболовците, които са имали щастието да го опознаят. Най-често расперът е бъркан с речния кефал, но за разлика от него рибата не е толкова вретеновидна, а по-скоро наподобява неимоверно пораснал гигантски уклей. Фактът, че го бъркаме с подобни роднини и братовчеди, говори, че и расперът е от шарановото семейство. На дължина при обилна храна той може да нарасне до 60–80 см, а на тегло достига 6–7, а рядко и дори 10 килограма. Гърбът на сребристата отстрани риба е доста широк, синкав или тъмносив с леко странично преливане. Люспите са сравнително ситни, а плавниците – големи, щръкнали и сивкави на цвят. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горния край. Опашният плавник е могъщ и широк с твърди лъчи, но за разлика от този на клена е с дълбоко стреловидно изрязване в средата. Устата на распера е голяма, с тъмна издатина на долната челюст, която се прибира в нарочно вдлъбнато място на горната челюст. Главата му е по-заострена от тази на кефала, пък и цялата риба има по-стремително удължен силует от него. Расперът е отявлен хищник, след като навърши година или по-скоро достигне към 200 грама тегло. От този момент нататък той безпощадно преследва дребните рибки, с които се храни – уклейки, бабушки и белици. У нас популацията му е главно в Дунав, но се среща и в долните течения на Струма, Места, Тунджа и някои по-големи язовири. Това е хищникът – мечта за спортния риболовец. Той не се крие из подмолите и шубраците като пъстървата и сома, а излиза на лов по откритите бързи и чисти води. Любими места за него са тлъстите бързеи и горните пластове на води с умерено до силно течение. Понякога обаче той се държи в по-дълбокото, откъдето изненадващо подхваща набег към повърхността. Атаката му е неотразима. Понякога той просто се преобръща насред стадото дребни рибета, удряйки с разперената си опашка по водата, за да ги зашемети. Друг път атакува ятото дребосък, изскачайки над водата и падайки върху него с разперени перки и отчетлив плясък. Третият му тактически похват се забелязва по-рядко, но е върхът в рибешкото царство. Расперът цепи със страшна скорост под самата водна повърхност, като понякога дори гръбният му плавник може да се види. Преди набелязаните за атака рибета той слиза на по-дълбоко и с едно контролирано завъртане ги повлича в направен от него водовъртеж. После от центъра на фунията ги чака огромната му зейнала беззъба паст. В тихо време без вятър шумът и плясъкът от атаките на распера се чуват надалеч, понякога на стотина метра. Расперът обаче е изключително дневна риба. В това отношение той се е нагодил към навиците на пасажите, които преследва. Все пак в началото на лятото, когато денят е най-дълъг, а нощта е лунна, той продължава да ловува чак до сутринта.

Стръв, захранка и подхранка

На захранено място понякога излизат малки распери. Това обаче не означава, че тази риба може да се привлече и задържи на едно място чрез захранка. Подхранката също не играе никаква роля в гоненето на распер, защото той ловува, придвижвайки се от едно място на друго, най-често срещу течението на реката. При това положение ни остава стръвта. Най-близко до ума е да го потърсим на дребни рибета – уклейки или платички. Те обаче не издържат много в силното течение, дори и да сме прикачили повода с вирбел. Тогава можем да опитаме и с мъртво рибе, закачено на система от две куки, или на ос с “лигавник” като на воблер. Отлично лакомство за хищника са и падналите във водата насекоми, но с плувка рядко ще имаме възможност да ги заметнем там, където расперите ловуват. Такъми Специално оборудване за риболов на распер не е нужно. Достатъчен ни е по-надежден телескоп с дължина към 3 – 3,5 метра, с екшън от 20–60 грама. Макарата обаче е задължителен елемент от такъма, като поради многобройните замятания е добре тя да е от по-висок, лагерован спинингов клас. Влакната избираме също като за риболов на изкуствени примамки – малко по-твърди, със сечение 0,22 – 0,26. Ако ще работим и на булдо, навиваме и ролка с по-тънко влакно – 0,20. За гонене на распер ни трябват комплект бели и жълти въртящи се блесни между №1 и №3, малки до 5 см воблери с издължена форма, ситни клатушки за разнообразие, силиконови утежнени примамки и булдо с черни сухи мухи.

Такъми

Специално оборудване за риболов на распер не е нужно. Достатъчен ни е по-надежден телескоп с дължина към 3 – 3,5 метра, с екшън от 20–60 грама. Макарата обаче е задължителен елемент от такъма, като поради многобройните замятания е добре тя да е от по-висок, лагерован спинингов клас. Влакната избираме също като за риболов на изкуствени примамки – малко по-твърди, със сечение 0,22 – 0,26. Ако ще работим и на булдо, навиваме и ролка с по-тънко влакно – 0,20. За гонене на распер ни трябват комплект бели и жълти въртящи се блесни между №1 и №3, малки до 5 см воблери с издължена форма, ситни клатушки за разнообразие, силиконови утежнени примамки и булдо с черни сухи мухи.

Методи на ловене

Основният начин да се гони сериозен распер вече е само спининговият риболов. Ако е нужно, блесните могат са се утежнят – най-добре с монтиране на допълнителна 5–6-сантиметрова телена ос пред тях по линията с нанизани сачми. Така далечината на замятането става към 30–40 метра, което е достатъчно, за да достигнем местата, на които рибата гони. Блесните се водят сравнително бързо, като ударите често стават в последните десетина метра преди брега. Расперът бие яко и често се набожда на всички жила на тройката. След първия му отчаян порив за свобода го водим без много аванти, защото устата му е здрава и рядко се откача. На булдо ударите често завършват и с късане, особено привечер, когато и по-едрите парчета тръгнат да патрулират за летящи насекоми. На дъно распер може да ни удари само като изненада, докато гоним костур или бяла риба.

Кулинарни качества

Като при повечето хищници – отлично месо, с туширан и съвсем слаб рибешки вкус. То е възтлъсто и бяло. Местната дунавска традиция изисква парчетата от распер да се пържат в силно нагорещен тиган без предварително овалване в брашно, и то не в олио, а в свинска мас. Така малките костици изчезват, а вкусът наистина дълго се помни. На такова едно дунавско нещо май и гъмзата му е подходящ и достоен другар?

Черна мряна


Описание и особености

Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото є може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими.

Стръв, захранка и подхранка

В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5–8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби. По въпроса за стръвта няма единни мнения, защото балканската мряна се храни с твърде много неща. Най-напред естествената є храна включва ларви, мамарци и ручейници. Точно това е стръвта за най-капризните є дни, когато играе, но се назлъндисва на всичко друго. Торният червей върши работа, но повече напролет. Белият червей върви повече за лятото и есента. Добра стръв за мряната са и вареното жито, кускусът, тестото и топченцата мачкан хляб. През лятото по-едрите мрени атакуват и паднали във водата насекоми – например средни на размер скакалци.

Такъми

За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5–4,5 метра. Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката. Но пък теглото на такъмите ни ще нарасне и в края на излета можем да останем “без ръце”. Основното влакно е тънко – 0,14. По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел създава мехурчета под водата и рибата се плаши. Все пак, ако държите на повода, правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. В зависимост от използваната стръв куките могат да бъдат от №14 до №9. При всички случаи обаче те трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра. Плувката е средна или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната риба е чувствителна и към такива подробности. Утежняването е от сачми, една от които се слага на около 25–30 сантиметра от куката, а другите се качват по-близо до плувката.

Кълване и момент на засичане

Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси повличания преди самото забиване. Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е добре настървена или пък ако е по-едра – забиването става отведнъж, без каквито и да е приготовления. При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на стръвта и по-отчетливия удар. На дъно най-често рибата залепя шпионката към пръта и се самозасича.

Кулинарни качества

Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии, долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака. Най-добрият начин е пърженето. А най-неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим. Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко опушен, направо вълшебен дъх. Подобно изпичане с постеля от шума може да се опита и в тава в домашната фурна. Изобщо черната мряна е представителна риба. Тя никога не се е продавала в магазините, нея я няма и в най-елитните ресторанти. Защото рибата не се отглежда изкуствено, а и се лови трудно, дори и с бракониерски мрежи и серкмета. Така че, ако имате скъпи гости, изненадайте ги с прекрасния вкус на черната мряна. После на чаша бяло вино най-вероятно е дълго да ви разпитват за тази “тайна” риба с толкова нежно и вкусно месо.

В търсене на идеалната стръв от Peter Boughton

Първа част

Рано или късно, всеки един шаранджия си задава въпроса - какви протеинови топчета използва и дали наистина това са най-добрите възможни. С мен това се случи на една много ранна фаза от моето увлечение, най-вероятно заради това че по времето по което станах шаранджия, лових на тези водоеми, където легендарният Fred Wilton от Кент успешно тества своите революционни топчета HNV. През онези години аз прочетох всичко което някога е писано по тази тема. По-късно тази мания ме доведе до сложните научни трудове по хеморецепция и анализ на протеиновите структури, а също така до изучаването на други (шарански!) субстанции, които, както се считаше буквално магически примамват шараните.

За изминалите 30 години аз пробвах в моите примамки практически всичко, което става за ядене, но дори в най-ранните си години се опитвах да анализирам, какво се опитвам да постигна в края на краищата. Много пъти минавах през синдрома - унция това, две онова и разбира се, тези методи понякога “ловят” риба, но когато един хубав ден видите как шарана абсолютно безразлично подминава плодовете на многодневната ви работа, то ще разберете че до сега не сте успяли да направите топче което ще вземе всеки шаран.

Това е КЛЮЧЪТ, а именно: топче, което ще бъде изядено от всеки един шаран. Топче, което примамва на хранително ниво, топче, което сложено пред всеки шаран ще бъде изядено, стръв която крещи “ХРАНА!”. Разберете, шарана е едно просто същество, което улавя местоположението на храната с помощта на хеморецепция - определени сигнали, които му казват че храната е близко (към това ще се върнем малко по-късно), но за да заработи това, трябва да разберете, какви точно сигнали възприема или не възприема шарана и каква е ефективността на тези сигнали.

Искам да поясня че тези бележки не са написани за това да ви обясня как да направите съвършенното топче. Изобщо не мога да претендирам че това е целта на моята статия - това е просто опит да обобщя някои идеи (някои от тях нови, други стари, а пък трети изобщо нямат връзка с темата) и да ви подтикна да се замислите.

Да започнем.

Няма да ви лъжа - не съм получил научна степен по темата и за това ще се постарая да пиша максимално просто

Въпреки всичко, по някои въпроси ще използвам научните термини на първоизточниците.

На първо място не съм привърженик на теорията, гласяща че шараните се хранят само с натурална храна, съществуваща в даденият водоем. Шаранът е водният боклукчия и се храни със всичко, което става за ядене без да подбира. Ако шаранът избягва вашето топче, това е само поради факта че топчето подава неправилен от неговата гледна точка сигнал. Точка. това е! Ако шараните не можеха да реагират на хранителни сигнали, те просто щяха да измрат от глад - това е елементарно. За това, ако това се получава във водоем в който обитава тази митична риба, това означава че топчетата просто не подават необходимият хранителен сигнал.

За начало, нека да определим до колко са важни топчетата в шаранджийският риболов, тъй като съм виждал много глупости написани по въпроса в интернет и в риболовните списания. Стръвта в под какъвт и да е вид е това, което шаранът засмуква в устата си заедно с парче огъната тел (или след това..), наречено кука. До колкото знам, телта не привлича шараните, за това какъвто и повод да исползвате, в даденият случай няма значение. Намери, намери, намери шарана! Замен това се подразбира. Да намеря шарана преди да заметна въдиците. Ако не сте намерили шарана можете да се приберете в къщи, да изпиете чаша чай, халба бира или бутилка добро червено вино, тъй като резултата от гледна точка хванати шарани ще е еднакъв.

Топчетата могат да работят за и против вас. Шаранът е много любопитен и авантюристичен и ако това което е закачено на косъма ви не подава хранителен сигнал, единствената възможност да се провери дали става за ядене е да се вземе в устата - отсъствието на ръце и пръсти е сериозен недостатък за шарана.

Пласмасите, корковете, и другите насадки много добре илюстрират този факт и съществуват няколко интересни теории защо те “ловят” шарани. В случая с предварителното захранване с естествена храна или когато се исползва само една изкуствена примамка без подхранване - разбирам, но някой случаи на улавяне на шаран на изкуствена стръв нямат никакво логическо обяснение, а именно това се опитвам да направя.

Може би най-добре е да направим пауза и да погледнем, какво изобщо може да привлече шарана или по-точно, какво може да различи шарана.

* Ароматизатори.

Много е написано за така наречените миризми - тези призивно миришещи субстанции, които превръщат топчето в Pineapple Hawaii или Strawberry Supreme, но всъщност те нищо в нищо не превръщат.

Миризмите биват кисели и алкални и привличат за сметка на разликата в pH, + или - 7… разлика почти няма! Ако си загубите времето да изследвате различните успешни ароматизатори, например Squid and Octopus, Strawberry или Pineapple, то ще забележите че те всички са с pH различно от 7, приблизително с еднакво количество деления, независимо дали в положителна или отрицателна посока, независимо от това на каква основа са направени. По нататък, ако систематизирате ароматизаторите в зависимост от основата на която са направени, ще забележите ясната връзка, между успеха на ароматизатора и базата на която е направен, при това диацетина (глицерин диацетат - бел. прев.) ще е най-отгоре, а етиловият алкохол най-отдолу (да запазим етанола за себе си! бел. прев. 100 % подкрепена от редактора ) Тези, които исползват ароматизатори на основата на етанол, обосновавайки се с бързото му разпространение във водата, се самозалъгват за ефективността му и дори за бързото му разпространяване. Може би трябва да погледнете ефективността на разпространение на обикновенната сол във водата в зависимост от концентрацията и? Има ли разлика? Има един аромат - Squid and Octopus, който стои малко в страни от останалите, но това е друга тема на която ще се спра по-късно.

Коментар на преводача: изхождайки от моите познания по химия, глицерин диацетата е добре разтворим във вода.

Тъй като в даденият случай разтворителят играе роля само на носител на ароматизатора - примерно маслени молекули, няма да има никаква разлика в дифузията, след като ароматизаторът веднъж е внесен във водата с помощта на разтворител.

* Добавки от аминокиселини

Уфф. Струва ми се че те съществуват от незапомнени времена. Минамино, Нутрамино, всякакви Фигнимино и прочее… те се произвеждат в съответстив с човешките потребности, а не шаранските и ТОВА е огромна разлика! Те вършат работа в определена степен, но са далече от идеала. Те дават сигнали, но обикновенно не съвсем точни и не в необходимата концентрация. От аминокиселините, които шаранът може да различи, всичко освен една могат да се използват от него за синтез на белтъци, но към това ще се върнем по-късно.

* Захар

Монозахариди - да, дизахариди - може би, полизахариди - никога. Сложните по състав видове захар по определение се явяват полизахариди и ако някой заявява че те са привлекателни за шарана то със сигурност пред вас е “познавач”.

Коментар от преводача: захарта исползвана в домакинството е сложна по състав - смес от фруктоза и глюкоза, но във никакъв случай не се явява полизахарид. Както и нишестето съдържащо се в пшеницата и царевиата е типичен полизахарид, но не съм забелязал шарковците и братовчедите им да ги отказват. Редактора смята, че нещо се е изгубило в превода или се говори за друг вид захари.

* Други

Ще включа тук всичко което не се вписва в гореописаните, включая GLM, Betaine HCL или обикновенните Finstimm, Visorbin, Floradix, Robin Red (Carophyll Red) и всичко останало, за което се приема че привлича шарани. Те не привличат! Те могат да стимулират шарана да провери какво има там (както и в случая с ароматизаторите), но нищо от гореописаните не дава хранителен сигнал. Вземете топче направено от обикновенно брашно, потопете го в солна киселина, така че неговото pH да стане 5 и шарана най-вероятно ще дойде да види какво е това. Възможно е дори да го поеме с уста, кой знае, но шаранът никога не би преценил това като храна.

Това ни довежда до въпроса с исползването на еденична стръв с излишък на концентрация на аромати и защо това работи. Много просто - вие предлагате изключително силен стимулатор на любопитството! Това е много по-различно от хранителният сигнал, тъй като шаранът ще се опита да провери дали болшинството от дразнителите. които намери стават за ядене. И ако въпросният аромат не работи като репелент против шарани, единствената възможност да се провери дали това е храна е да се лапне. Бих ви посъветвал да използвате най-ефективният си монтаж в такива случаи, тъй като топчето ще бъде изплюто моментално. Чували ли сте твърденето че шарана се страхува от голяма концентрация на захранки на ограничена площ от дъното? Веднага ще задам контравъпроса - а как шарана разбира че това е концентрация? В мътна вода? През нощта? Работата е в сигнала който се дава - и това не е хранителен сигнал!

Сега да преминем към базовите миксове. Ето къде се оборват повечето аргументи на привържениците на гореупоменатата теория HVN (ВХЦ висока хранителна ценност)

Хранителната стойност приложена към шараните се състои в следното:

Най-добрият източник на енергия са мазнините, следвани от протеините и въглехидратите. Какво означава това?

Вие добавяте протеини за ръст и възстановяване, мазнини за емергия, въглехидрати за свързване, ако трябва и общо взето това е всичко. Повечето витамини са излишна загуба на време и усилия. Витамините разтворими в масла, като A D E K, принципно са необходими до някъде, но единствения наистина нужен витамин е Е, тъй като играе важна роля при усвояването на мазнините и именно заради това фъстъците имат толкова лоша репутация. Високо ниво на масла, липса на витамин Е и проблемите за шарана са неизбежни. Междудругото, топчетата с високо съдържание на мазнини, също така създават проблеми ако в тях отсъства витамин Е в достатъчно количество.

Протеините обаче, изобщо не работят на принципа колкото повече, толкова повече. Има едно такова нещо като Първа Лимитираща Аминокиселина (FLAA) и този въпрос заслужава отделна статия.

Съвременният свят на шаранджийските примамки е смесица от добро, лошо и уродливо. Няма да споменавам имената на фирми произвеждащи топчета за дълготрайно съхранение. Може би наистина може да се намери приложение на консервираните топчета в пакети, произведени на промишлени машини. Убийте ме, ама не мога да измисля какво точно мога да правя с тях. Невъзможно е да се направи топче, което да отговаря на хранителните нужди на шарана във формата на топче за дълго съхранение. Искам да погледна в очите на този който би поспорил с мен по този въпрос. Не казвам че на тях не се лови, просто има къде, къде по-добри.

И един важен въпрос не по темата - а колко продължава “складовият” живот на тези топчета? Някой да е правил тестове? И най-вече някой да посочва срок на годност на опаковката?

Неразборията започва при замразените топчета. Има добри, произведени основно от малки фирми, но все пак ако имате намерениое да подходите към въпроса от гледна точка на хранителните нужди на шарана или поне претендирате за това, въпроса опира до Първата Лимитираща Аминокиселина.

* Млечни протеини и яйца

Млечните протеини и яйцата може да се исползват като свързващи материали, но като източник на храна са неподходящи. Аминокиселинният им профил не е подходящ за шарана, в тях отсъстват в достатъчни количества някой необходими аминокиселини и най-вече те препятстват на усвоението на храната при шараните. За нас хората, те може да са чудесни, но в топчетата те не играят никаква роля, при положение че рибата не може да ги усвои.

Хм… Много от нас ще си зададът въпроса - за какво са ни главоболията с хранителната стойност и нуждите на шарана при положение че повишена доза Squid and Octopus или Strawberry ще накарат рибата даопита топчето. Цялата работа е в това че аз искам да имам дълговременна рецепта - която ще живее дълго и няма да се налага да я променям в зависимост от това къде и кога ловя. Първоначалните идеи на Fred Wilton работят и сега (не точно с неговите рецепти), тъй като шарана разпознавайки хранителният сигнал ще се лови отново и отново, до момента в който не закачим на даденото топче етикета “Опасност!”. Яйцата препятстват на действието на трипсина. Какво отношение има това към топчетата? Да се замислим? Давайте, въпреки че това не е най-важният въпрос.

* Миризмата

Това което ние с вас улавяме с носа си, няма никакво отношение към усещанията на шарана, тъй като той възприема всичко на съвсем друго ниво. Влизам в рибарски магазин и виждам някой който мирише пакетите с топчета - той може да каже че те миришат великолепно, а може да каже че те миришат на екскременти. За шарана няма да има никаква разлика и за него това може да се окаже най-привлекателната и най-отблъскващата примамка, точно в този ред. Шаранджиите имат навика да приписват на шараните съвсем човешки способности, коато се опитват да предположат какъв аромат ще се хареса на шарана, а всъшност шарана чисто и просто търси сигнал. Сигнал “ХРАНА!”.

Какъв е смисълът на казаното по-горе? Само това че е необходимо да различаваме сигналите които карат шарана да провери “Храна ли е това?” и сигналите които карат шарана да се храни, тъй като това са два съвсем различни сигнала.

Сигналът за проверка включва промяната на pH, промяната на солеността, и някой други, за които ще разкажа по-нататък, но всички ги обединява промяната на вече съществуващите във водата условия. Промените може да са позитивни или негативни - т.е. да привличат или да отблъскват шарана. А хранителните сигнали привличат винаги, те не могат да бъдат пресилени, те могат само да станат по-силни. Съгласен съм че можете да объркате източника и да усложните търсенето на храна, ако в дадения водоем този хранителен сигнал се среща рядко, но никога този сигнал няма да отблъсне шарана, защото в такъв случай шараните отдавна да са измрели като вид.

И така, какви са тези стимулатори и как ще ги създадете? Може би, най-често упоменавани са аминокиселините, но към тях трябва да се добавят пептидните вериги.

Съществуват и други химически реагенти, които могат да бъдат намерени в естествената среда на шараните, които действат като хранителен сигнал, но е много сложно да се определи грамотно концентрацията им, така че те да работят добре и доколкото ми е известно, няма научни изследвания по въпроса. Между другото, научни разработки на тема шарани почти няма, поне такива каквито можете да примените на практика. T.J. Hara “Chemorepection in fishes” е познавателна книга и може да ви даде начални знания по хеморецепция. Lowell е малко объркана и въпреки че има редица други трудове, голямата част от тях не могат да бъдат приложени в модерният шаранджийски риболов.

* Амоняк

Интересна субстанция. Продукт на разлагането на протеините. Може би точно за това работят алкалните аромати? Не предлагам да включвате амоняка в топчетата, тъй като възниква проблема с концентрацията и здравето на рибата.

Струва ми се че клавиатурата ми сама почва да пише каквото и идва наум, а аз бях донякъде негативен в тази първа статия. В следващата (при условие че главният редактор прецени че този литературен позор е достоен за продължение) ще разгледам базовите смески и какви съставки могат да са полезни, а също така ще изучим атрактантите и ще премина към ензимите и приложението им в шаранджийските топчета.

Весел шарански риболов!
Част втора

В първата част много бегло минах през някой аспекти на стръвта, за това сега ще се спра на този въпрос по-детайлно - как да създадем съвършенното топче. Започваме от базовите миксове. Звучи просто - на пръв поглед.

Съществуват множество аспекти, които трябва да имаме предвид при формулирането на базовата смеска, първият е - искате ли да отчетете всичките хранителни нужди на шарана или с друфги думи, искате ли да създадете топче което ще бъде “храна”? Ако отговора е да, трябва да разберете от какво точно се нуждае шаранът и в какви количества. А ако просто искате да създадете носител на аромата във водата под формата на кръгло топче, то смесете пшеничен грис и соя в пропорции 60 към 40, добавете всичко, което смятате че ще привлече шарана и пропуснете статията до края.

На първо място трябва да разгледаме това което ще е полезно за шарана, принципно това са същите неща, като за всички други животно, но в малко по-различни пропорции. Ако разпределим нещата по ред на номерата ще получим:

1. Мазнини
2. Протеини
3. Витамини
4. Минерали
5. Въглехидрати

ОСНОВНАТА ФУНКЦИЯ на храната е да дава енергия на организма, вторична е да спомага за растежа (ако количеството храна е достатъчно за целта)

Шаранът ще исползва всичките възможности на храната си за възстановяване на енергията, ако няма излишъци храна, а основен източник на храна са протеините. За това е необходимо да се включат други съставки, от които шаранът да си набавя енергия и тогава протеините ще се исползват за нарастване на рибата (минералите обезателно ще ги споменем по-нататък, тъй като някой от тях са много важни)

Коментар на преводача: тука май си говорим за развъждане и хранителни смески, а не за риболов

И така - трябва да осигурим източник на енергия за шарана, какво да исползваме за това? Въглеводородите, които с тази цел исползва човека, шарана практически не употребява. Не искам да кажа че шарана не може да усвоява въглеводороди, просто той винаги на първо място исползва протеините за целта. По този начин, от гореописаният списък, за целта, ни остават само мазнините. Съществуват много източници на мазнини, започвайки от рибеното брашно, което се исползва най-често, до по-рядко срещаните мазнини от ядки и зеленчуци. От всички мазнини които съм исползвал до момента, най-добри ми се струват маслото от черен дроб на треска и фъстъченото. Не се лъжете от засуканите имена на кутиите на производителите на захранки, съществуват само 5 или 6 вида масла, които се ползват реално и запомнете че е много лесно да се добави аромаатизатор в маслото, което ще му придаде корено различен аромат (за хората де).

И така за енергия ще исползваме мазнини, но в какви количества? Оптималното ниво е около 10%, това са 100 г на всеки 1 кг смеска. Струва ви се много? Някой добавял 100 г масло на килограм микс? Разбира се че не. Ако в сместа имате рибено брашно, то в зависимост от вида си, то съдържа 10 до 18% мазнини. Така че имайте предвид това като мерите съдържанието на всички компоненти в микса ви.

Ще се убедите че допълнително ще ви потрябват 2 до 4% (почти същото количество, което обикновенно се е добавяло на ранните етапи на производство на смески на основа рибено брашно). Пионерите на тези миксове са уцелили, без да разбират защо

И така стгнахме до протеините и тука започват кошмарите. Започваме от определението за протеин.

Голяма молекула, съставена от една или повече аминокиселини, разположени в определен ред, определен от поредността на нулеотидите в ДНК. Протеините са необходими за стуктурната (механичната функция), съществуването на организма и обмяната на веществата. Всеки един протеин има определени функции. Протеините са важна съставка на мускулите, кожата, костите и цялото тяло. Пример за протеини могат да бъдат цели класове важни вещества, сред тях ензимите, хормоните и антителата. Протеините са един от източниците на енергия на тялото както въглехидратите и мазнините. Заедно с въглехидратите те дават 4 калории на грам, а мазнините - 9.

Шарана изпитва потребност за някой видове аминокиселини, които му позволяват да синтезира протеини. Протеините се изработват от шарана в резултат на разцепване на получените аминокиселини с помощта на ензимите (бел. прев. на баба ти фърчилото или преводача на руски се е издънил или автора не е чел биология за 10-ти клас. Може би все пак се разграждат белтъците на съставните им аминокиселини?). Ако една от необходимите за целта аминокиселини липсва или е в недостатъчно количство в храната на шарана, то тя се нарича Първа лимитираща Аминокиселина (ПЛАК). Това е най-важният фактор, който трябва да предвидим, разглеждайки хранителната стойност на топчето. Трябва да разберете принципа на действие на ПЛАК за да можете да усвоите това за което ще разказвам по-нататък.

И така - опростеното обяснение.

Шаранът употребява топчето, съставено от 2 протеина. Единият - А, другият Б са включени в сместта в еднакви количества.

Протеинът А е съставен от 4 аминокиселини X, 2 - Y и 6 - Z. В състава на Б влизат 4 - X, 4 - Y и 4 - Z. Сега да направим една таблица и да сметнем какво се получава:

Протеин X Y Z
A 4 2 6
Б 4 4 4
Общо 8 6 10

А сега да разгледаме таблицата на потребностите на шарана (примерно)

Аминокиселина X Y Z
Потребности 8 12 10

Както се вижда за дадената смеска, аминокиселината Y става ПЛАК и дори шаранът да успее да разгради всичкият протеин (предположително 40% в нашето топче), само половината може да бъде усвоена от шарана и да бъде исползвана за нарастване, тъй като аминокиселината Y задоволява само 50% от потребностите на рибата. Като краен резултат смеската с 40% съдържание на протеини се превръща в смеска със реални 20%, просто защото дадена аминокиселина не е представена в достатъчни количества. Ето какво (много опростено) представлява ПЛАК и за това този принцип трябва да стане основополагащ при формиране на хранителни смески за топчета (бел. прев. дойдохме си на думата че ще храним рибата, а няма да я ловим).

И за какво беше цялото това наукобразно бръщолевене? За мен лично това е важно, тъй като смятам че шарана има способността, както много други същества, да определя какво се явява и какво не се явява най-добър източник на храна за него, а и все пак е по-добре да му се даде нещо което ще му е полезно.

Как правилно да изчисляваме ПЛАК при формиране на базовият микс? Много лесно - за всички съставки исползвани за топчета има данни на производителя за съдържанието на аминокиселини (бел. прев. това докато не го видя не го вярвам). Вие просто трябва да звъннете на производителя и да поискате данните от лабораторният анализ, след което с помощта на Exel съставяте една таблица, въвеждате състава на аминокиселини по съставките на микса и програмата ще ви изчисли резултата. Някой от комбинациите доста ще ви учудят и ще разберете колко далеко от действителността са твърденията ня производителите че правят “храна” за шараните.

Да добавя нещо, което ще ви позволи да вникнете по-дълбоко във въпроса - пептидните вериги се задържат заедно благодарение на свързващи вещества и ензимите са достатъчно избирателни в това, което могат да разграждат.

Ако някой иска да си опече мозъка, може да прочете статията за пептидните вериги в Уикипедия, тя е доста опростена в сравнение с научните източници.

И така всички протеини могат да се разградят. С кои това ще стане най-лесно? С тези от рибеното брашно, говеждото, свинското и пилешкото?

Ще бъдете много учудени от факта че, основата на HNV (висока хранителна ценност - бел. прев.) са смеските включващи млечните протеини, които обаче най-трудно се разграждат от шараните, тъй като ензимите с които е “снабден” шарана не са способни да работят с млечни белтъчини, особено през зимата. Извинете, но ако смятате че млечните протеини са “царете на зимата”, дълбоко се заблуждавате. От гледна точка на хранителната им ценност те не са подходящи дори и през лятото.

И така, оправихме се с ПЛАК и имаме смеска, която ще даде на шарана необходимата енергия чрез мазнините и възможност идеално да разгради протеините с цел натрупване на мускулна маса. Всичко изглежда прекрасно - нали? И да и не. Смеска, състояща се от мазнини и белтъчини е невъзможна за разточване на топчета, вярвайте ми, нееднократно съм опитвал.

Да се върнем в реалността. За да бъде ефективна смеската, тя трябва да се състои от 40% протеини, 10% мазнини и 50% свързващ материал с който трябва да експериментирате, за да създадете необходимата консистенция. Свързващите компоненти са много - започвайки от пшеничен грис и свършвайки с кръвна плазма и албумин. Забележете аз не класифицирам плазмата и албумина като активни съставки, те са само слепващи. Тяхната структура е съвсем неподходяща за организма на шараните, но те чудесно слепват топчетата.

Соята, тази широко исползвана съставка, под формата на брашно (без термична обработка) е ензимен инхибитор, но по същото време едро смляната соя, която е била опечена не се явява такава. За това винаги избирайте вторият вариант - той е по-евтин и по-добър от гледна точка на ефективността на микса. В този ред на мисли повечето зеленчуци са ензимни инхибитори и за това избягвайте употребата им или ги подлагайте на термична обработка.

Между другото яйцата, най-често присъстващата съставка в смеските също са инхибитор. Защо толкова говорим за инхибиторите? Погледнете кои ензими липсват в стомашният тракт на шарана.

Продължаваме. Имаме смес съдържаща 40% протеини, 10% мазнини и при това можем да я разточим на топчета. А къде са въглеводородите, витамините, минералите? Въглеводородите веднага заминават в кофата от гледна точка ефективността им по отношение на шараните

Има варианти, когато е възможно включване на монозахариди, но журито все още се съвещава по въпроса, преди да каже присъдата си.

От витамините са ви необходими A, D, E и K, всички останали или присъстват в обкръжаващата шарана водна среда, или той може да си ги синтезира сам. Описаните витамини са разтворими в мазнини. От тях трябва да обърнем внимание на А и Е, най-вече на Е, тъй като той участва в усвояването на мазнините. Ето защо фъстъците са си заслужили лошата репутация (спомнете си дебелите момченца по американските филми нагъващи фъстъчено масло - бел. прев.). Ако исползвате млечен заместител за телета Gold Top или Lamlac за агнета, то потребностите на шарана за витамини ще бъдат задоволени, тъй като тези продукти са богати на витамини.

Минералите присъстват в достатъчно количество в естествената среда на шарана, може би с изключение на калция. За това съществува т.нар. калцинирано брашно, като е препоръчително де не се купува специализирано шаранджийско поради цената.

И така - имаме базов хранителен микс, който може да се разточва, което само по себе си е постижение, как да привлечем шарана към това кръгло топче на късмета? Трябва да му подадем сигнал - “изяж ме!”. Базовият микс сам по себе си е способен да го направи, тъй като микроскопичните бактерии на дъното на водоема ще почнат да разграждат топчето, някой ще работят над протеините, други над захаридите, създавайки при това сигнали - отделяйки аминокиселини и т.н., но за това ще потрябва време. Или, ако тръгнем по другият път можем да добавим ензими в микса, за да ускорим процеса на разграждане (за това по-нататък), а възможен е и трети вариант - да добавим химически сигнал. Тука трябва да определим какво привлича шарана, защо и с каква ефективност.

Проблема е че съществуват точно нула на брой изследвания върху хранителните стимулатори. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка полезните сериозни научни трудове и всичките са на тема аминокиселини. Има доста повече трудове с отлична научна и доказателствена база по въпроса какво може изобщо да различи шарана и ако оставим аминокиселините на страна, то можем да погледнем и другите възможности. На първо място pH.

Няма съмнение в това че шарана може да усети минимални колебания в нивото на pH във водата, но е интересно какъв точно ефект оказват те върху него. Запомнете - при разлагането на всеки един органичен материал във водата, нивото на pH се променя. Не е важно в каква степен. Промяната на pH кара шарана да провери какво се случва, вие можете лесно да се убедите в това ако сте наблюдавали реакцията на аквариумните рибки от семейство шаранови. Вземете парче паста, овлажнете го със слаб разтвор на солна киселина и го пуснете в ъгъла на аквариума. Всички рибки ще се съберат в този ъгъл за да изследват защо се е променило pH на водата. Проверете pH на най-успешните ароматизатори и ще намерите определена закономерност, както и в случая с основата на която е направен ароматизатора. Това което вие и аз определяме като миризма няма никакво отношение към възприятията на шарана, те са на много по-елементарно ниво.

Ще завършим разказа за базовите миксове и следващият път ще поговорим по-подробно за атрактантите и хранителните сигнали. И за да имате основа от която да тръгнете при създаването на собствен микс, ви предлагам следният вариант:

6 унции LT 94 (низкотемпературно рибно брашно)
1 унция Soya Meal (Соя едро смляна)
1 унция Wheatgerm (житни кълнове)
4 унции Lamlac (млечен заместител за агнета)
4 унции Semolina (пшеничен грис или булгур)

Весело шаранджийство! Ще се видим по гьоловете!

Превод от английски към руски - неизвестен руснак
Превод от руски на български - Христофор Памятних
 

Add to Google Reader or Homepage Subscribe in NewsGator OnlineSubscribe in RojoAdd to My AOLAdd to netvibesSubscribe in BloglinesAdd to The Free Dictionary